Принципът на Дилбърт

След Законите на Мърфи, Принципът на Питър и Законите на Паркинсън капиталистическите чиновнически структури родиха Принципът на Дилбърт - сатиричния и афористичен поглед към проблемите на офис служителя. Авторът Скот Адамс първоначално започва да публикува в Уолстрийт джърнъл серии от карикатури за абсурдните канцеларски ситуации. Комиксите му се радват на небивал успех и скоро личната електронна поща на Адамс е претрупана от писма на читатели, които разказват собствените си перипетии в службата. От всички получени истории авторът успява да извлече основните принципи, които управляват света на бизнеса и определят живота на редовия трудещ се. Естествено, сред управленските решения, които най-много ядосват служителите, са обичайните заподозрени - качеството, делегирането на пълномощия и реорганизацията в работата, но първенството неизменно се държи от идиотите, издигнати на ръководни постове. Така се стига до формулирането на основния принцип на Дилбърт: Най-некадърните служители ги повишават на най-високи длъжности, за да не пречат на способните да работят, а когато се налагат съкращения, първо уволняват най-способните, защото те най-лесно ще си намерят нова работа. Всъщност, Принципът на Дилбърт е офисбиблия. Или по-скоро контрабиблия на идиотизмите от работната среда. Героите на Скот Адамс работят с лаптопи и джиесеми, но психологически и емоционално възпроизвеждат някои култови образи от литературната класика. Изобщо, афористичният труд за служителя Дилбърт е ориентиран към малкия човек, обезличен сред гигантоманията на корпоративното общуване. За онеправданото чиновничество Скот Адамс е онова, което е Уди Алън за алиенираната интелигенция - шут, който не се свени да шамаросва с думи цялата оядена бизнес върхушка на модерния свят.