Николай Кънчев. Първи и последни стихотворения

Книгата събира лирически текстове, писани и публикувани от Николай Кънчев между 1959 и 1965 г. и невключено в негова авторска книга, както и последните му, предсмъртни стихотворения, запазени в неговия компютър и останали непубликувани, поради внезапната му кончина на 9 октомври 2007 г. Това е начално-финалната рамка на Николай-Кънчевото творчество, в която се експонира един от отговорите на ключовото литературноисторичес ко питане: Как, въпреки общите начала за дебютантите от края на 50-те и началото на 60-те години на ХХ в. , българската поезия тръгва и по други, алтернативни посоки, към една от които води написаното от Николай Кънчев.

Колекция „Неиздадените включва текстове, които по различни причини до днес не са достигнали до читателя в отделно книжно тяло – цензурирани, автоцензурирани, укрити или просто забравени в писателското чекмедже, заради заплаха от репресия или поради фатална случайност, потънали в личния архив или в страниците на старата периодика.

Колекция „Неиздадените представя неочакваната българска литература след 1944 година – почти забравена, но наистина неиздадена, т. е. непредадена, несъобщена, устояла в самотата си. Тя най-после идва към съвременния читател, за да му набави липсващи ценни страници, от които да узнае повече, за да разбере по-добре.

Колекция „Неиздадените е част от научноизследователск ата програма „Литературата на Народна република България (1946–1990), реализирана от департамент „Нова българистика на НБУ в сътрудничество с Националния литературен музей.