Всеки човек поне малко обича себе си. Така и трябва да бъде, стига да не е самовлюбен егоцентрик.

В днешно време обаче често възниква един въпрос: възможно ли е да обичаш себе си, а да мразиш тялото си? Ако според религиите ние съществуваме и извън телата си, то тук и сега, уви, тялото е съсъдът, който ни съдържа. А нашата личност дали се напасва спрямо формата на този съсъд? Възможно ли е да обичаш себе си и да мразиш тялото си?

Проблемът с тялото пълни рубриките на всякакви медии: то не е лечебен глад, то не е пиене на всякакви гадости, то не са диети; дори политиците, които най-често споменаваме (обикновено с лошо), определяме като „корпулентни.

Ето за това разказват историите в тази весела, остроумна и иронична книга. Светлана Дичева е анализирала почти скрупульозно отношенията, които имаме с телата си. И ни е поднесла този анализ под формата на кратки разкази, които искрено ще ви разсмеят, може малко да ви натъжат, но – предупреждавам – няма да ви позволят да заспите, ако се зачетете вечер.

И още нещо. Разказите на Светлана Дичева ще ви покажат, че не е важен съдът, не е важно тялото. Важно е съдържанието, което го изпълва; личността в това тяло сме ние. Дяволът винаги идва красив.

Приятно четене!