Религия и политика на Третия райх

Състояние: Отлично
Забележка: Чисто нова.
Подзаглавие: Как нацистите зомбираха хората
Издателство: Паритет
Град на издаване: София
Наличност: singular
Корици: Меки

Франсис Галтън, братовчед на Чарлз Дарвин, написал книгата "Наследственият гений", в която с помощта на статистика се опитвал да докаже, че психологията и характерът на повечето хора зависи от техния физически строеж, който се явява причина за разделението между бедни и богати. Според Галтън нисшите слоеве на обществото възпроизвеждат само непълноценна раса, затова е необходимо да се стремим към изкореняването им. Той нарекъл тази система "евгеника". Галтън смятал, че изкуственият расов подбор следва да се направи социална политика. Неговите последователи били очаровани от утопичната представа, че в света няма да има повече нищета и болести. Нацистите взели теорията на Галтън на въоръжение.

Ерик Ян Ханусен (истинско име Херман Щайншнайдер) се родил на 2-и юни 1889 г. във Виена. Той твърдял, че произхожда от древен род датски дворяни. В действителност баща му бил цирков артист. И синът тръгнал по стъпките на бащата, пробвайки се в различни циркови амплоа: от скачач на овчарски скок до укротител на диви животни. Детството му минавало в евтини театрални сцени и на улиците, той се движел в общество на скитници, крадци и хора с най-нисък произход... През 1926 година в един от салоните гопредставители на Адолф Хитлер. Те били връстници и на двамата им липсвало добро образование. Имали дори известно външно сходство: еднакъв ръст, и двамата чернокоси, с фанатичен огън в очите. Ханусен веднага разпознал честолюбието на Хитлер, ярко изразената му харизма, затова казал: "Ако искате да станете изкусен политик, за което имате очевидни способности, вие трябва да се учите. И преди всичко да се учите на ораторско изкуство". През юли 1930 година в немските вестници Ханусен публикувал обява за магически сеанси. Започнали да пристигат черни лимузини. Шофьорите отваряли вратите и солидни госпоса с бомбета и дами във вечерни тоалети бързали да секачат на втория етаж, за да влязат в "храма на магическите науки". и да се запознаят със знаменития гадател. Всички стени на Ханусен били покрити с тъмни копринени материи, между мраморните колони били окачени огледала от бронз. Гостите били обслужвани от облечени в ливреи слуги.
Никой от гостите не се досещал, че в приемната на Ханусен, където слугите довеждали поканените, в стените били монтирани микрофони. В очакване на приемането си гостиоте пиели предложеното им кафе и коняк, обменяли мнение, говорели за себе си, за това какво им харесва и какво не. Предварително подслушаните разговори помагали на Ханусен да казва на клиентите си именно това, което очаквали да чуят.
Всеки път на сеансите Ханусен говорел необичайни неща. Той отгатвал желанията на своите посетители, а накрая правел общополитически прогнози с акцент върху дейността на НСДАП: тази партия набира сила и нищо не е в състояние да и се противопостави, нейният лидер е забележителен човек на нашата епоха...