В нито една своя творба Франц Кафка не разкрива себе си така, както чрез писмата си: до любимите си Фелице Бауер и Милена Йесенска, до близките си приятели, до баща си. Откровени, прями, дълбоко емоционални, тези текстове са неповторимо свидетелство за изключителната му чувствителност, сложен гений и още по-сложен характер.

С „Роден съм да живея в самота съпреживяваме съкровените любови на австрийския писател, неговите страстни копнежи, пронизващите му мисли за живота, изкуството, смъртта, гнетящите го страхове.

Писмата са единственото оръжие, с което Кафка, през най-мрачните страни от личността си, се опитва да пребори самотата, да се отскубне от присъдата й, поне за кратко да я отклони.

В книгата е поместено и легендарното „Писмо до баща ми – мъчителна и всестранна изповед и ключ към цялостния корпус от художествени творби на Франц Кафка.

„Не съм прочел нито ред от този автор, който да не ме е засягал или да не ме е смайвал по най-своеобразен начин.
Райнер Мария Рилке