Михаил Булгаков (1891-1940) е сред най-прочутите и превеждани руски писатели. Автор е на романи, разкази, пиеси, филмови сценарии и фейлетони, сред които най-звестни са „Кучешко сърце", „Бялата гвардия", „Театрален роман", „Дяволиада" и романът, донесъл му световна слава „Майстора и Маргарита".

С неподражаем хумор, неочаквани обрати и магически елементи Булгаков пресъздава сблъсъка на личността с очевидната нелепост, ирационалност и абсурди на болшевишката система.

Голям грях е унинието.

Да, човек е смъртен... Лошото е, че той понякога е внезапно смъртен...

Кой ти е казал, че на света няма истинска, вярна, Вечна любов? Да му отрежат гнусния език на този лъжец.

Слушай беззвучието, слушай и се наслаждавай на това, което не ти даваха в живота - на тишината.

Страхът несъмнено е един от най-страшните човешки пороци... Възразявам: това е най-страшният порок.

Щом няма документ, няма и човек.

Какво съм седнал да плача, когато имам вино...