"Това е книга на постоянното себевглеждане, себепреоценка, на нарастващото съмнение от радикалните решения по изминалия път, за неясното бъдеще и смътното усещане за крушението на един свят, както и за плашещата неизвестност на идващото. Самият Левчев в една от предишните си книги има герой, който загива, но не избягва от Помпей. Помпей в случая е символ на един привлекателен с патриархалността и величието си свят, уви изчезнал безвъзвратно. И в "Самосън" има такива внушения. Привличат го свещените сенки на миналото и в същото време го плаши бездънната самота. Постоянният въпрос, който присъства в почти всяко стихотворение и пронизва цялостната тъкан на книгата е: кой ден сме днес, коя епоха?"

Иван Гранитски

"Всяка история си вярва,
че е вечност.
И смисълът на думите е жив.
И аз все още
мога да говоря с него. "

Любомир Левчев