„Сбогом на оръжието (1929) e един от жалоните на антивоенната литература.

Романът е безапелационно отрицание на войната и нейната антихуманна същност. Любовната история е емоционален контрапункт - връзката между американския шофьор на линейка Фредерик Хенри и британската медицинска сестра Катрин Баркли е крехко убежище на човечността и топлотата на фона на пълзяща разруха. Когато Фредерик е ранен на италианския фронт, Катрин се грижи за него, но съвместното им бъдеще в крайна сметка се оказва обречено. Любовта помежду им остава краткотрайно упование или илюзия за смисъл в един безсмислен свят. Тонът на тихо отчаяние и стоическа издръжливост пресъздава настроението на една епоха, белязана от травми и екзистенциална несигурност.