Селото

Една зимна сутрин Рей Бхуллар пристига в Индия. Тук е, за да снима филм, но историята ще бъде необикновена, защото и мястото е необикновено. Селото е затвор със свободен режим, обитаван от убийци. Колкото повече напредва престоят на снимачния екип, толкова по-драматични и разтърсващи събития се разгръщат. Крехкото равновесие в селото е нарушено и въпреки наглед добрите намерения на посетителите, животът на затворниците ще бъде изложен на показ безмилостно и унизително, истинският облик на всички участници ще бъде разкрит, а моралните полюси необратимо ще се разместят.

„И понеже Никита Лалвани пише добре, но предимно без външни ефекти, интелигентният ? роман бавно и методично успява да се промъкне и да ви завладее, без да усетите.
Toronto Star

„Подходът на Лалвани в „Селото рязко се различава от романи, подобни на наскоро издадения The Selector of Souls на Ш. С. Болдуин, който, чрез представянето на културни практики (в случая отношението към жените в Индия), ни кани да проникнем в един по-широк свят. Докато този подход е валиден и силен, романът на Лалвани провокативно подсказва, че когато се вторачваме в някого, не бива да се изненадваме, ако това втренчване – и преценката, която е свързана с него – се връща обратно към нас.
Emily Donaldson

„Романът предава жаждата за самоусъвършенстване, примесена с лека меланхолия.
Sunday Telegraph

„Езикът, великолепен и емоционално наситен, на моменти става цветист и прегрят като тропическата атмосфера, която описва.
Kirkus Review

„Силен втори роман на Никита Лалвани. Една от най-добрите му страни е, че успява да съхрани атмосферата на мистерия и заплаха, отчасти дължаща се на тайната, обгръщаща обитателите... за да достигне връхната си точка на финала, който е по-сърцераздирателен и морално объркан от финал на телевизионен сериал.
Лалвани е твърде умела, за да представя жените като обикновени символи в класически дебат. Изкусно и с психологическа точност тя следи всяка промяна у Рей. Романът не е просто описание на едно село, а безжалостен поглед към търсенето на истината... и недоразуменията, които могат да се появят по пътя.
New York Times Book Review

„Много е просто да накарате някого да плаче пред камерата – разсъждава филмовият режисьор от последния роман на Никита Лалвани. – Просто изразявайте съчувствие след всяка негова реп-лика. Кажете нещо от рода на „трябва да ви е било много трудно след някой от отговорите му или „сигурно е било много тежко след следващия. Продължавайте в същия дух и в края на краищата човекът рухва.
В медийния балон на Лондон подобен журналистически трик едва ли би ви изправил пред съда, но приложен в най-болната и уязвима част на Индия, придобива доста по-мрачно значение.

А анализът на този вид отношения издига „Селото от обикновен трилър за пътуване на екип документалисти в чужбина до ранга на произведение на Джоузеф Конрад, в което се излагат на показ остатъците от колониалните предразсъдъци и катастрофалният ефект, нанасян от тръгналите на изток западняци с определена мисия. "
The Independent

„Идеалистка, амбициозна, смущаваща, но дълбоко в себе си носител на силни морални устои, Рей е една красиво описанa героиня... Драматичната развръзка, към която романът се развива стремително, изглежда абсолютно реална и убедителна.
The Hindustan Times

„Сериозен роман, който ни потапя в суровата красота на едно село затвор… Всеки глас е отличителен, убедителен и неотстъпчив в отказа си да бъде опознат лесно. Трогателно и емоционално наситено четиво.
The Financial Times

„Майсторски роман. Историите на затворниците поставят по-мащабните въпроси за справедливостта, личната свобода, силата и безсилието.
Guardian

„Изключителен… Лалвани пише интелигентно и с превъзходна яснота.
Times

„Умно и красиво написан текст. Откровено изследване на журналистическата етика.
Observer

„Невероятен… Най-голямото достойнство на Лалвани е умението ? да чува гласа на хората.
BBC Radio 2

„Интелигентно написана и обезпокояваща... с точни наблюдения, силно лична книга.
Pittsburgh Post-Gazette