Състояние: Отлично
Забележка: Нечетена книга.
Издателство: Факел
Град на издаване: София
Наличност: singular
Ширина (мм): 130
Височина (мм): 200
Корици: Меки

Христо ОсогоВски е популярно име 6 писателските среди, макар и Вече позабравено. По-известните му книги са "Живи семена". "Земя под два балкана", "Смешен плач", "Нежни тайни", "Подир облаците на дъжда", политическа сатира "Нема лаба’о", "Слънцелу-ния", "Между две небеса", "Молитви за обич", "Сказания", "Каменно огнище".

Писателят е роден през 1932 г. в с. Слокощица, Кюстендилско. Завършил е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на независимите български писатели. Пише стихове, сатира и проза. Печелил е множество регионални и национални поетични конкурси.

Романът му "Сезоните и реката" обобщава не само житейските му натрупвания, но е и сполучлив художествен опит да разкаже част от историята на България през синапеното зърно на живота в едно българско селце, в които се отразява Големия свят и големите му проблеми.

Осоговски пише с благината на класическия сказ, не е изкушен от експерименти и новаторство, но залага на живите картини от минало, за което вече малцина пишат и си спомнят.

Писателят е от онова поколение творци, които винаги са предпочитали да живеят далеч от столицата, далеч от суетата на писателските кафенета, да обитават края на света, но да дишат и да пишат свободно. За бай Христо това е родното му Склокони-ца, неговото малко Макондо, населено с малките хора, над чиито глави прелитат епични епохи, понякога стоварващи се с цялата си тежест върху простосмъртните им души.

Румен Леонидов

**************
Христо Осоговски е популярно име в писателските среди, макар и вече позабравено. По-известните му книги са "Живи семена", "Земя под два балкана", "Смешен плач", "Нежни тайни", политическата сатира "Нема лаба'о", "Слънцелуния", "Между две небеса".

Романът му "Сезоните и реката" обобщава не само житейските му натрупвания, но е и сполучлив художествен опит да разкаже част от историята на България през синапеното зърно на живота в едно българско селце, в което се отразява Големия свят и големите му проблеми.

Осоговски пише с благината на класическия сказ, не е изкушен от експерименти и новаторство, но залага на живите картини от минало, за което вече малцина пишат и си спомнят.