Това е пълноводна литературна река с определено течение. Тя е своеобразна симфония в стихове, родена в София, на „Кристал, край Рейн, Майн, Дунав, обогатена от ерудиция и всекидневие. Преодолява както държавни, така и лични граници, като разкрива себе си в този труден процес. Вдъхновение и извор са ѝ лаконичност, вяра, метафори и яснота. Вярата ѝ остава неизменна (вяра в колебанието и в непоколебимостта), отдава се на родството и близостта с битници, средиземноморска поезия и изразителността, в която властва отговорност и липсва доминация. Това е книга, която е в постоянен диалог със себе си, един прилив и отлив на меланхолия, депресия, любов и очарование. Тя е като градска градина, своеобразно пристанище и оазис.

Стефан Иванов