„Сърцето ми не стъпва по земята...
Сега си прави спомени. За теб.

„Събрах парчетата от себе си.
Завърнах се, но сякаш беше минал век.
Проблясва мисъл във душата ми.
Домът не място е. Домът ни е човек.

„Слънцето в мен кани читателите на поетично пътешествие из спомените и мечтите. Там, където всеки от нас пази съкровените чувства, важните случки и безценните хора, които ни правят това, което сме.

„Изключително емоционален и лъчезарен човек съм, който не спира да мечтае и да сбъдва мечтите си. Защото е важно какво ще оставим след себе си и какъв пример ще сме за децата си – казва Мария Иванова. Доказва го последните 20 години, които посвещава на детската си мечта да се занимава с журналистика, PR и организация на събития. Едновременно с това не спира да пише стихове. Мария Богомила – творческият псевдоним, който избира за дебютната си стихосбирка, идва от „Мила на Господ Бог.