Ричард Ф. Файнман е един от най-забележителните американски физици на ХХ век, наричан „най-великият ум след Айнщайн. Участник в проекта „Манхатън в Националната лаборатория в Лос Аламос за създаване на атомната бомба на САЩ през Втората световна война. През 1965 г. получава Нобелова награда за физика заедно с Шиничиро Томонага и Джулиан Швингър за работата си в областта на квантовата електродинамика.

Освен физик, в различни моменти от живота си Файнман е бил радиотехник, касоразбивач, художник, танцьор, свирач на бонго и дори дешифратор на йероглифите на маите.

Мнозина ценят високо приноса на Ричард Файнман към физиката, но малцина са тези, които осъзнават колко дълбоко обвързан е бил той с проблемите на своето време. Тази кратка книга – основаваща се на три непубликувани досега лекции, които той изнася във Вашингтонския университет през 1963 г. – разкрива точно тази страна на Файнман и неговите виждания върху различни обществени проблеми като конфликта между наука и религия, липсата на доверие към политиците и нашето неизчерпаемо влечение към летящите чинии, лечение чрез вяра и телепатията.

Тук виждаме Файнман в най-добрата му светлина – преливащ от остроумие, играещ си с езика, но винаги проникновен и честен.

-----------------

Тази книга е кратко и приятно четиво - почти всеки може да я прочете и да й се наслади. Ричард Файнман има прекрасната способност да илюстрира една идея с минимум на брой и лесни за разбиране думи. Развивайки това, той дава примери за отделните части и взаимовръзките в тази идея, така че читателят остава с впечатление за работещо разбиране. Брилянтно!

Авторът говори за науката, за потенциала на несигурността и за някои вероятни последствия от това върху религитие и политическите вярвания.

Читателско мнение