„Старецът и морето (1952) е несъмнено едно от най-известните произведения на Хемингуей и фактор за присъждането на Нобеловата награда през 1954 г. Преди това творбата печели „Пулицър за художествена литература и затвърждава репутацията на писателя като майстор на минималистичната проза. Историята ни запознава със стареца Сантяго, кубински рибар, прекарал над 80 дни в морето, без да хване риба. Решен да сложи край на злочестите си опити, той предприема рисковано пътешествие към Гълфстрийм. Предизвикателствата, с които се сблъсква по пътя до там и обратно, не пречупват духа му.

Повестта често се разглежда като алегория за изпитанията на характера, екзистенциалните битки и стойността на моралната победа. Морето символизира неумолимата стихия или самия живот – безразличен и непредвидим.