"Сто години самота не е обикновен роман. Това е роман паметник на рода Буендия, който обхваща 100, 200 или повече години (вие решете колко) от създаването както на него, така и на легендарното селище Макондо, което обитава, до неговия край. Не е възможно да се опише това произведение в няколко реда. Книгата е пълна със събития, житейски и обществени случки, страсти и подробности. Героите в нея са много и поведението им е най-разнообразно. Има и много хумор, както и много прочути изречения, които ще останат завинаги в световната литература, заедно с целия роман. В него е и Хосе Аркадио Буендия, който се опитва да направи с дагеротип снимка на Господ, и Ремедиос красивата, която чак мирише на любов, но от личността й Природата е изрязала напълно любовта и секса, и всепомитащата страст между Амаранта Урсула и Аурелиано, и още много неща. Въобще това е книга за нещо много голямо от неговото начало до края му.

Романът е много жизнен, но не е жизнерадостен, и е много красив, но не е сладникав.