"Романът "Суета, суета... " изправя един до друг двама приятели в дружески разговор - Иван Вазов и Стоян Михайловски. Различни по възгледи - единият заклет русофил, другият - отдаден европеец, в диалога между тях прехвърчат искри, но и иде реч за множество български интелектуалци, ключови фигури на българската култура от края на ХІХ - началото на ХХ век.

Особено място в приказките им е отделено на Мара Белчева - красивата съпруга на убития при атентат министър на финансите в правителството на Стефан Стамболов Христо Белчев. Обсъждат връзката й с Пенчо Славейков, любовните адмирации към нея на княз Фердинанд, интелектуалните ѝ и женски качества. Постепенно разказът преминава към неуспешните опити на Фердинанд да се домогне до софийската красавица, към обидата, преживяна от Пенчо Славейков, когато министърът на просвещението Стефан Бобчев го уволнява от поста директор на Народната библиотека, към заминаването му в Италия, където с Мара Белчева преживява в Рим едни от най-щастливите си дни, до фаталното пътуване до Брунате, където поетът склопява очи.

Романът "Суета, суета... " е написан с много искрящ хумор, с блестящо познаване на епохата, с истинска любов към големите фигури на българската култура, но без да ги превръща в икони, а представяйки ги като живи, пълнокръвни и пълноценни личности. Една великолепна книга, която всеки, който се интересува от тези значими фигури на българската култура, би трябвало да има в своята библиотека. "

Митко Новков