В „Световното време" неравенствата намират място в историята на приливите и отливите на господствата в международната йерархия: последователното издигане на градовете Венеция, Антверпен, Генуа, Амстердам, възходът на националните икономики на Франция и Англия и накрая британското завладяване на света, основано на Индустриалната революция, дълбокият разрив, чиито последици все още изживяваме.

„Световното време" представя също и един вид надстройка на глобалната история: тя ще бъде завършекът, създадена сякаш и причинена от сили над нея, а тежестта и на свой̀ ред ще бъде насочена към основата. Според местата и епохите това двойно действие от долу на горе и от горе на долу е повече или по-малко значително. Но дори и в икономически и социално развитите страни световното време не е успяло да размеси всичко.

Всичко ли се е променило? Или събитията и промените в прединдустриалния капитализъм ни представят ранна картина на кризите на нашето време?

---------------------------

Фернан Бродел (1902-1985) е френски историк, лидер на т. нар. Школа „Анали след Втората световна война. Определян е като един от най-изтъкнатите историци на XX век.

Фернан Бродел е почетен доктор на Оксфорд, Свободния университет в Брюксел, Университета Комплутенсе в Мадрид, Варшавския университет, Кеймбриджкия университет, Йейл, Женевския университет, Университета в Падуа, Лайден, Университета в Монреал, Университета в Кьолн, Чикагския университет.