Пристъпвайки прага на романа, читателят забелязва как героите се отърсват от оковите на автора, оживяват и започват да дишат. Неусетно същият този читател е понесен от гласа на Мартин Петков, който с ирония и усет за бъдното споделя своето знание за тъмната природа на човека, за неговите блянове и скрити мечти. „Светът е само начало жонглира с различни стереотипи и предразсъдъци, водейки към откриването на нови, неподозирани гледни точки спрямо някои на пръв поглед обикновени случки. Институциите и обществото започват да изглеждат напълно беззащитни пред дебнещите фантастични, почти сюрреалистични видения. В сумрака проблясват нишките на остросюжетно повествование, в което се въплъщава гласът на автора и незнайно как успява да ни подскаже, че можем да оцелеем.

Николай Тодоров