В стихосбирката си „Свидетел на безименност Ия Кива пренася читателя на бойното поле на живота. Украинската поетеса представя сурова и безкомпромисна картина на войната не толкова в качеството на репортаж, колкото като борба за идентичност и оцеляване.

Човекът заема централно място в разрушителната вихрушка от събития в опит да събере останките на предишното. Тук войната не е възхвалявана, а е представена като ситуация без изход и вътрешно състояние.

В тематичния пъзел на книгата Ия Кива вплита психическите травми на непоносимото военно време, не спестява нищо от насилието и страданието на човека. Не пропуска и болката по изгубения дом (най-вече в цикъла „Хората от Донбас), както и мястото и правата на жените в съвременния свят. Човек остава единствено свидетел на разрушителния гръм на бойните действия, но успява ли да събере себе си от пепелта и руините?