Рада Александрова е родена в Свиленград през 1943 година. Гимназия завършва в родния си град, а българска филология 9 в СУ „Св. Климент Охридски. Работила е като учител, библиотекар, журналист в Българско национално радио и в-к „Студентска трибуна, дълги години е редактор в отдел „Поезия на списание „Пламък. След промяната е била директор на Издателство „Иван Вазов и служител в администрацията на Министерство на отбраната.

Рада Александрова е автор на стихосбирките: „Златните момичета 1972, „Невъзможно бягство 1975, „Коприва 1977, „За близкия човек 1980, „Камък 1985, „Сега разбирам 1987, „Зимна роза 1989, „Някой е идвал 1993, „Беше зима и лято 1996, „Било е дадено 2000, „Откъслечни фрази 2003, „Всички ангели спят 2007, „Къщата на Мери 2012, „Повторение 2016, „Свидетели на свечеряването 2020.

Издала е детската книжка „За Айя и други разкази 1980, както и романите „Всяка вечер е петък 2001 и „Другия 2010. Автор е на пиесите: „Полегати дъждове 1979, „Въздух за всички 1988, „Всичко се сбъдва 1999, „Леон 2000, „Отсрещния бряг на щастието 2006. Нейни стихове са превеждани на руски, чешки, словашки, английски, турски, немски, френски, испански, украински, фински и други езици.

„... Тя владее до съвършенство улавянето на всяка промяна, на всяко трепване на вътрешното Аз, които ни е разкривала през годините със себеразголваща искреност и понякога нелицеприятна честност. Изключителното при нея е именно в това от хаоса да успяваме да се докоснем до много чисти състояния и образи. В съвременната ни поезия това е патент единствено на Рада.
Екатерина Йосифова