Избери от сърце на обновения Pazaruvaj

Свидетелства

47,50 лв.
Информация в магазина
Препоръчана оферта knizhen-pazar.net
към магазина
Вид:

Най-евтини оферти (1)

Информация в магазина0 непроверени мненияДанни на магазина

Описание на продукта

Параметри на продукта

Език
български
Година на издаване
2009
Брой страници
168

Параметри на продукта

Език
български
Година на издаване
2009
Брой страници
168

Описание на продукта

Състояние: Много добро
Забележка: Здраво книжно тяло, без забележки в текста. Нечетена книга.
Издателство: Изток-Запад
Град на издаване: София
Наличност: singular
Ширина (мм): 130
Височина (мм): 200
Корици: Меки

Съдържание

Предисловие... 7

Предприемачът... 13
Разговор с Ангел Дренски

Вечният беглец... 21
Разговор с Александър Захариев

Оцелялата... 29
Монолог на Любка Въжарова

Затворничката... 35
Разговор със Зефира Дъбовска

Дъщерята на полковника... 43
Разговор с Люба Цонева

Братовчедката... 51
Втори разговор с Люба Цонева

Земеделката и бранникът... 55
Разговор с Пенка Касниева

Бранничката... 59
Разговор с Христина Боева

Изселената... 65
Разговор с Цветанка Благоева

Ученичката... 69
Разговор с Констанца Дянкова

Лагеристката... 73
Разговор с Лиляна Попова

Разузнавачът... 83
Разговор със Станчо Торчанов

Потомъкът... 93
Разговор с Иван Шалев

Синът... 109
Разговор с Кръстьо Кръстев

Подпоручикът... 115
Разговор с Георги Захов

Художничката... 125
Разговор с Анета Алексиева

Късметлията... 129
Разговор с Венелин Попов

Психиатърът... 137
Разговор с д-р Любомир Канов

Писателката... 149
Разговор с Рада Москова

Дъщерята... 157
Разговор с Ана Гемеджиева

************
Всичко започна от една снимка, по-точно от един пожар, след който в семейството ни останаха малко неща. Спасеното бе високо оценено от нас и точно когато си мислехме, че всичките ни спомени са загинали безвъзвратно, в пожара се намериха запазени снимки. На една от тях дядо ми Ангел Гюлев заедно със свои сълагерници от "Богданов дол" са запечатали освобождаването си пред обектива. Годината, отбелязана старателно от баба ми на гърба на снимката, е 1948.

Не съм виждала друга подобна снимка и не зная някому да е хрумнало да отбележи по този начин свободата си. В съсредоточените погледи на осмината мъже от снимката има толкова мъка, ръцете им са така тежко отпуснати, дрехите им са толкова вехти и опърпани, че не можеш да си ги представиш като предишните ведри, усмихнати, предприемчиви хора. По някакъв начин напомнят герои на Солженицин. Може би защото са брадясали и в очите им е стаено гордото чувство на обреченост, може би защото всички те са били с професии, важни за обществото - учители, адвокати, лекари, зъболекари, които в този момент са запокитени извън него и не знаят дали отново ще намерят мястото си. Когато видях тази забравена отдавнашна снимка, реших, че трябва да направя нещо, за да се запазят спомените за дядо ми, за баща ми и майка ми. Започнах да разказвам за снимката на приятели и познати и някой ме подсети, че вместо да жаля за изгубения си дом и за любимите си книги, бих могла да издиря и да запиша хора, които са се сблъскали с насилието на тоталитарната система, преживели са го и го помнят. И досега съм убедена, че устният непосредствен разказ на човек е най-точното свидетелство за времето. В него няма литература, няма художествена измислица, а само гъст, синтезиран живот. И този живот е памет за миналото, което би трябвало да се помни, да се знае. То не бива да се забравя, макар че сме склонни много и важни неща да забравяме. Не съм срещала по-безпаметен народ от българския. Все забравяме, все започваме отначало, все не знаем, все сме изненадани. Нищо не се опитваме да задържим в съзнанието по-дълго от един миг, да запомним някакъв исторически урок, да си вземем поука. Но, защото съм оптимист, искрено се надявам децата на децата ни да не са такива, да не тръгват от нулата, да се опитат да помнят и да знаят.
И се захванах.
Така в продължение на две години издирвах и записвах хора, които бяха съгласни да разкажат живота си, не се смущаваха от микрофон, бяха открити и готови да понесат връщането в миналото. Някои от тези разговори са пестеливи и лаконични, други са дълги и подробни и в тях личи историческото знание за съдбата не само на отделното семейство, на отделния човек, но и за нацията. Някои от хората се отнасяха фриволно и иронично към съдбата си, смятаха, че са се промъкнали успешно и хитро през живота, други бяха изпълнени с нестихваща тежка жалост, но всички те са белязани от страданието от тоталитарната система. Благодаря на всички, които се съгласиха да застанат пред микрофона.
Сега да се върна на дядо ми Ангел Гюлев. Роден е през 1898 г. в типично патриархално семейство в с. Дюлево, Пловдивско. Като завършва средното си образование в Пловдив, става учител в родното си село. Събира малко пари, а баща му продава една нива и го изпраща да учи в Лайпциг стоматология. Жени се за баба ми Ганка и заминават заедно. Тя също била учителка, но много искала да се изучи в Германия за зъболекар. Дядо завършва преди нея, тя забременява и ще не ще, трябвало да прекъсне следването и да тръгне с него. Така вместо зъболекар, става зъботехник. Когато се връщат в България, те не остават в София, а по възрожденски вдъхновено отиват да лекуват зъбите на народа - първо в Борисовград (днес Първомай), а после в Панагюрище. От Германия се връщат влюбени в европейската култура, в музиката и литературата. Имаха много голяма библиотека и купища плочи. Още пазя подвързани издания на Чехов и Горки с печата на зъболекар Гюлев. Дядо участва в Първата световна война, в която е ранен тежко в крака, мобилизиран е и през Втората. Хората в Панагюрище са му вярвали и след като се е върнал от фронта в най-размирното време след 9 септември 1944 г. му възлагат да участва в комисията за разпределяне на дажбите за храна. Дядо е бил пословично честен и ако дажбите не достигали, лишавал собственото си семейство, за да има за другите. По това време имали котка, която мислели за котарак и кръстили Рачо Ангелов. Та котката родила котенца и когато трябвало да ги захранва, започнала да краде съхнещите луканки на панагюрци. Баба ми е разказвала, че тази котка ги е изхранвала, защото тя отрязвала нахапаното от нея парче за котенцата, а другото си поделяли с дядо, като не забравяли да благодарят на Рачо Ангелов. Дядо се е интересувал от политика и, разбира се, е слушал радио, и то не само българско. Все пак поназнайвал езици. И въпреки че в подобни малки патриархални градчета хората все още са се позапалвали едни други, имали са си доверие и са се уважавали помежду си, от 1944 г. вече се появяват и бдителните другари, които започват да насаждат чувство на страх, подозрителност и недоверие. Народната власт активно и амбициозно започнала да преследва "неблагонадеждните" врагове. Един ден през лятото на 1946 г. дядо изчезнал. Както излязъл на разходка с лятното си пардесю (както казваше баба), не се прибрал. Попаднал в мините в "Богданов дол" с обвинение, че слушал вражески радиостанции. Пуснали го след една година. Но като се върнал вкъщи от лагера, изхвърлил радиото и, за да не бъде обвиняван отново за същото прегрешение, минал на радиоточка. Решил, че ще слуша само каквото пускат по нея. Помня тази радиоточка. Стоеше в кухнята на шкафа. Частната практика все още била разрешена и той продължил да работи като зъболекар. Бил единствен в града. През 1949 г. го назначили за зъболекар в градската гимназия. Помня го като ведър и усмихнат човек, който никога не се жалваше или окайваше. С баба ми слушаха много музика, все пак бяха им оставили грамофона и плочите. Като малка една година живях при тях в Панагюрище. Непрекъснато се караха за възпитанието ми. Дядо не разказваше за лагера, учеше ме на някаква тъжна песен от Първата световна война, а баба ми ме научи на едно стихотворение за децата и Христос. Решиха, че трябва да ме социализират и е време да постъпя в забавачка. Когато учителката ме попита какво знам, гордо изпях песента на дядо и изрецитирах стихотворението, научено от баба. Моментално ме върнаха вкъщи, защото имаше опасност да "развратя" с познанията си пролетарските панагюрски деца. Решиха, че това е за добро и продължиха да ме възпитават сами. За ужас на родителите ми, започнаха да ми четат Достоевски и да ме карат да слушам класическа музика. Най-любимият ми урок беше на свечеряване. Тогава баба Ганка, наричана от съседите къде иронично, къде с уважение "госпожата", вземаше едно столче и своя параван, който поставяше по посока на вятъра, сядаше пред къщата и събираше мен и съседските деца. Започваше да разказва, но не приказки, а гръцката митология. И първо от нейните сладкодумни уста научих за Зевс, за Хера и за всички останали обитатели на Олимп. Беше много интелигентна, непрекъснато четеше, ненавиждаше заобикалящите я провинциализъм и еснафщина, живееше много затворено и когато останала без слугиня, започнала да става в 4 часа сутринта да измете пред къщата, за да не я видят хората в това унизително според нея положение. Когато баща ми завършил прогимназия, решила, че вече е време да напусне малкия град и да поеме по различен от нейния път, за да не живее в задушната атмосфера на малките цели и стремежи. Тогава военните били на почит и го изпратили във Военното училище. Баща ми Димитър Гюлев (29 май 1924 г. , Борисовград - 5 август 2002 г. , София) винаги бил първенец на випуска, учел се старателно, бил много романтична натура и, разбира се, обичал Лермонтов, но през 1944 г. решава да напусне училището и записва електроинженерство в Политехниката. Отново е първенец на курса. И както се шегуваше, защото е бил винаги пръв, е и първият изключен студент през 1948 г. Бил завършил семестриално и му оставали само държавните изпити, когато на едно факултетско събрание в салона на БИАТ някакъв си негов колега Кънев, член на Съюза на народната младеж, станал и прочел списъка с изключените студенти. Баща ми водел този списък. Мотивите били - учил е във Военното училище, буржоазен произход и т. н. , а той нямал един кат дрехи и все още ходел на лекции със старите военни бричове и ботуши. Вече били близки с майка ми и смятали скоро да се оженят. Тя тогава, все още с моминското си име Ксения Щеголева (1 март 1928 г. , София) била красавица, завършила Френския колеж. По майчина линия произхождала от стария габровски род Виденлиеви, а по баща била наследница на руския емигрант Александър Щеголев. Той попаднал в България с армията на Врангел и се оженил за също така красивата ми баба Йорданка Видинлиева (3 септември и 1905 г. , Габрово - 15 декември 1976 г. , София). Когато майка ми станала пълнолетна и трябвало да си извади лична карта през 1946 г. , от милицията й предложили да пише, че е съветска гражданка. Имало тогава такава практика - всички деца на руски емигранти да бъдат превърнати в граждани на СССР. Тя отказала и казала, че майка й е българка и предпочита да си остане българска гражданка. Този отказ не бил забравен, а и вероятно заради френския колеж и действително буржоазния произход на майка й от ОФ не й дали бележка да кандидатства история, а през 1948 г. заедно с много от своите съученички и момичета от Дойче шуле я изпратили в ТВУ - възпитателно общежитие в Сливен, да почиства лозята и да се възпитава в социалистически морал. Тези лагери с по-лек режим навремето са били за превъзпитаване на буржоазната младеж, т. нар. зози и суинги. В Сливен ги настанили в къщата на вече бившия фабрикант Сараиванов, която била превърната в общежитие с нарове и всички социалистически атрибути, като сутрешна тръба, знамена, пеене на бодри песни, придружени с лекции за социалистическия морал. Там тя се разболяла от малария и баба ми отишла да я прибере от болницата. Върнали се в София и след една седмица на вратата позвънил милиционер, повикал я в милицията, а там й съобщили, че след като вече е оздравяла, трябва веднага да замине за подобен лагер в Копривщица. Там вадила три месеца картофи. Паникьосани от случилото се през тази паметна за тях година, баща ми и майка ми решават по-скоро да се оженят, за да не ги връхлети още някакво съдбовно злощастие. Направили го и заживели тримата с баба ми Йорданка в апартамента на ул. "Любен Каравелов" 58, но според тогавашните социалистически стандарти апартаментът бил голям, трябвало да се стеснят и да предоставят едната стая на нуждаещи се наематели. Баба ми започнала работа в управление "Архитектура" като някаква чиновничка. На старите снимки тя изглежда спокойна и уверена в себе си жена - винаги с шапка, винаги елегантна. А аз я помня като затворена в себе си, властна старица с най-проста басмена рокля. Шапките, бижутата, сребърните лисици бяха останали в миналия й живот. Не говореше за него. Мълчаливо и гордо мразеше комунистите. Много рядко разказваше за баща си Лазар Видинлиев, който завършил образованието си в Одеса и бил първият директор на Априловската гимназия в Габрово. За мен това беше някакъв приказен свят. Обичах да слушам разказите за къщата в Габрово, която била със седем стаи и цялата мебелирана в руски стил от Одеса, за библиотеката на прадядо ми, за лампите с дантелени абажури, за кристалните огледала. В нея се живеело спокойно, имало много гости, пеели се песни. Но всичко това все едно не е било и никога нямало да се върне. А мама и татко не можели да продължат образованието си и били без работа. Най-накрая баща ми започнал да работи в една фабрика за стъкло, където надувал шишета. Там се правели и топки за елха и доскоро всяка година на елхата поставях няколко много тежки топки, надути от него. Чак в края на 50-те години на миналия век баща ми започва работа като проектант, а в началото на 60-те го "удостояват" за изключително добрият му професионализъм със званието "инженер".
Не съм чула никой от близките ми да се оплаква. Бяха приели съдбата си на белязани, бяха свикнали с нея. Не правеха опити да й се подмажат, да пречупят характерите си, понякога с насмешка и отстранено коментираха постиженията на зрелия социализъм.
Никой не се извини на тези хора за погубения им, попилян живот.
Казват, че времето било такова, че не може да се търси сметка от една политическа система.
* * *
Стоя залепила нос на прозореца, навън вали първият сняг, а майка ми пренася струпаните на тротоара въглища в мазето. Може би е началото на зимата на 1956 г. , защото все още не ходя на училище. Страх ме е. По радиото непрекъснато разясняват как трябва да се постъпи при започване на война. Разбирам, че тя може би ще започне всеки момент, защото империалистите са лоши и ни мразят. Страх ме е.

31 август 2008 г.
Веселина Гюлева

Липсва или е неправилен важен параметър? Предоставената информация е само за ориентиране, затова ви съветваме да проверите дали предлаганият продукт има ключовите параметри от които се нуждаете, преди да купите от магазина по ваш избор. Въпреки че се стремим към максимална точност на информацията, за съжаление не можем винаги да гарантираме 100% съответствие. Цените на продуктите са с включен ДДС.

Продуктът все още няма отзиви.

{"Любими категории":[["Ренде, резач за филийки","https://www.pazaruvaj.com/c/rende-rezach-za-filijki-c5017/"],["Мъжки боти","https://www.pazaruvaj.com/c/myzhki-boti-c8739/"],["Ръкавици за тъч екрани","https://www.pazaruvaj.com/c/rykavici-za-tych-ekrani-c7447/"],["Термометър","https://www.pazaruvaj.com/c/termometyr-c4242/"],["Картини","https://www.pazaruvaj.com/c/kartini-c3553/"]],"Как да изберете най-добре":[["Как да купите дартс табло?","https://www.pazaruvaj.com/a/kak-da-kupite-darts-tablo-c4672-265/"],["Как да купите забавен подарък?","https://www.pazaruvaj.com/a/kak-da-kupite-zabaven-podark-c4765-182/"],["Как да си купите бягаща пътека?","https://www.pazaruvaj.com/a/kak-da-si-kupite-bjagashha-pteka-c4073-59/"]],"Избрани продукти":[["Chantelle Бикини тип прашка Soft Stretch C26490 Жълт (Soft Stretch C26490)","https://www.pazaruvaj.com/p/bikini-tip-prashka-soft-stretch-c26490-zhylt-soft-stretch-c26490-pP1014104677/"],["Боди-чорапогащник","https://www.pazaruvaj.com/p/bodi-chorapogawnik-pP893856375/"],["vidaXL Библиотека, бяла, 40x35x180 см, ПДЧ (803398)","https://www.pazaruvaj.com/p/biblioteka-bjala-40x35x180-sm-pdch-803398-pP959955414/"],["Levenhuk Термометър за сауна Levenhuk - Wezzer SN10, бял (81386)","https://www.pazaruvaj.com/p/termometyr-za-sauna-levenhuk-wezzer-sn10-bjal-81386-pP970427547/"],["Faller Гара Бевър - Bever (110142)","https://www.pazaruvaj.com/p/gara-bevyr-bever-110142-pP949537329/"],["TC Electronic Hall Of Fame 2 Mini Reverb","https://www.pazaruvaj.com/p/hall-of-fame-2-mini-reverb-pP692994498/"],["Bosch WTH08200BY","https://www.pazaruvaj.com/p/wth08200by-pP973086099/"]],"Препоръчваме":[["градина","https://www.pazaruvaj.com/c/gradina-c3905/"],["Sony PlayStation 5 (PS5)","https://www.pazaruvaj.com/p/playstation-5-ps5-pP588030129/"],["Басейни","https://www.pazaruvaj.com/c/basejni-c3222/"],["Мобилни телефони","https://www.pazaruvaj.com/c/mobilni-telefoni-gsm-c3277/"],["Смарт часовници","https://www.pazaruvaj.com/c/smart-chasovnici-fitnes-trakeri-c7323/"],["Преносими компютри","https://www.pazaruvaj.com/c/prenosimi-kompjutri-c3100/"],["Велосипеди","https://www.pazaruvaj.com/c/velosipedi-c104/"],["телевизори","https://www.pazaruvaj.com/c/lcd-crt-i-plasma-televizori-c3164/"]]}