Състояние: Отлично
Подзаглавие: Бунтовен лист. Македония, 1903 г.
Издателство: фондация Яворов
Град на издаване: София
Художник: Стефан Тотев
Наличност: singular
Корици: Меки

Изданието съдържа пълния разчетен текст на списвания от Пейо Яворов вестник Свобода или смърт по време на участието му в борбата за освобождение на Македония. Вестникът е нелегален орган на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) от началото на месец февруари до края на месец април 1903 г.

Свобода или смърт. Бунтовен лист от 1903 г. заема особено, централно място в биографията на Яворов като публицист и революционер. Едновременно с това изданието представлява интересна страница от цялостната история на българската литература и журналистика. Освен публицистика, която има стойност и днес, в броевете на вестника са включени и Яворови стихотворения (или части от тях) - Хайдушки песни, Арменци...

Непосредственият повод за появата на вестника Свобода или смърт. Бунтовен лист е Солунското решение на Централния комитет (ЦК) на ВМОРО за въоръжено въстание през пролетта на 1903 г. в Македония и Одринско. В тази връзка изниква спешната необходимост населението да бъде подготвено по всякакъв начин за предстоящото изпитание. На 29 януари 1903 г. събраните дейци на Серски революционен окръг в село Каракьой, Неврокопско, сред които Г. Делчев, Я. Сандански, Д. Гущанов и П. Яворов, обсъждат полученото известие от ЦК Солун.

Става дума за ръкописен вестник, "печатан" е чрез хектографска машина. До момента са известни общо 12 броя на вестника при тираж около 100 на брой. В списването му като преписвач на текста и печатар, т. е. като технически помощник на Яворов, участва и деецът на ВМОРО Мицо Кирилиев, четник в четата на Гоце Делчев. Почеркът, който се вижда на факсимилетата и с който е изписана всяка страница на 12-те броя на вестника, не е на Пейо Яворов, а на Мицо Кирилиев. Поп Стоян разказва: "Заедно с Яворов остана и секретарят му Мицо Кирилиев. В село (Ляхово) Яворов престоя цели четири месеца, през всичкото време той пишеше вестници. Мицо ги печаташе на една малка машинка - (хектограф) и със специални куриери ги разпращаше в цели топове из Серския окръг... В моята памет Яворов е запечатан все замислен и мълчалив, винаги с изцапани ръце и лице от химическия молив, който непрекъснато държеше в ръка... Когато почиваше от работа, той обичаше да приказва по политиката, по положението на поробеното население. " В къщата на баба Доста, също от с. Ляхово, се помещава "печатницата" на Свобода или смърт: "Всички българи в село, и мъже, и жени знаеха, че у нас се печата вестник, и без никой да им каже, зорко следеха да не дойде от невиделица турски аскер. А ако се зададеше, тичаха у дома да съобщят, та да се земат мерки... Аз по цел ден со все сила бухах стана и пеех на висок глас песни, които гостенина много обичаше, та, ако мине по пътя някой от гъркоманите, да не чуе работата около машината... " Чрез статиите си във вестника Яворов предоставя на многобройните агитатори на Организацията добре формулирани темите и въпросите, които най-силно вълнуват хората преди готвеното въстание, предлага и отговорите на тези въпроси - образно представени и умно анализирани и доказани.

Най-цитираните редове от Яворовата публицистика изобщо също са част от тази статия: "И ако за един кръст непременно е нужна една Голгота, ний ще я кажем: Тя е цялата европейска земя. И ако за една Голгота непременно е нужен един връх - ний ще го назовем: Македония! Поне така се нарича днес... " Дълги години в българската историопис последното изречение "Поне така се нарича днес... " съзнателно е изрязвано от цитата.

Вестникът на ВМОРО Свобода или смърт. Бунтовен лист включва пълно факсимилно представяне на всяка страница от 12-те броя на вестника с разчетен текст и коментар. Разчитането е дело на доц. д. н. Милкана Бошнакова и е направено по оригиналите на Свобода или смърт. Бунтовен лист, съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека Св. св. Кирил и Методий (НБКМ-БИА) в София. Инициатор и вдъхновител на книгата, при това тя да се осъществи на базата на ново разчитане на текста по оригинала на вестника, е проф. Димитрина Нанева - правнучка на Яворов по линия на неговата племенница Малина. Изданието е в нейна памет и в чест на 145 годишнината от рождението на Пейо Яворов.