Пътувах много. Градовете хвърчаха край мен като мъртви листа, обагрени ярко, но откъснати от своите клони. Бих спрял, но нещо ме преследваше. Винаги ме връхлиташе изневиделица и ме сварваше напълно неподготвен. Може би беше позната мелодия. Може би само парченце прозрачно стъкло…

Погребенията са красиви в сравнение със смъртта. Погребенията са тихи, а смъртта… невинаги. Понякога те дишат пресипнало, понякога гръмливо, а понякога даже ти викат. „Не ме пускай! Дори старците понякога казват „Не ме пускай!. Сякаш можеш да ги спреш! А погребенията са тихи, с красиви цветя.

Tе изчезват зад мен. Отиват си. Хората, които си познавал на определени места, го правят… отиват си, когато и ти си отиваш. Земята сякаш ги поглъща, стените ги поемат като влага, остават с теб само като призраци; гласовете им са ехо, притихващо, но незабравимо.

Сега тази къща е празна.

------------------
Тенеси Уилямс (1911 – 1983) е псевдоним на един от големите американски драматурзи, роден като Томас Ланиър Уилямс III. Автор е на разкази, романи, есета, поезия, но световната му слава се дължи на неговите пиеси. Носител е на някои от най-големите награди за литература и драматургия – два пъти „Пулицър (1947, 1955), три пъти New York Drama Critics Circle Award (1945, 1948, 1961), три пъти Donaldson (1945, 1948, 1955) и три пъти „Тони (1952, 1955, 1961), Джими Картър му връчва Президентския медал на свободата. Няколко от пиесите на Уилямс са екранизирани. „Стъклената менажерия, „Трамвай „Желание и „Котка върху горещ ламаринен покрив постигат голям успех, благодарение и на актьорите Пол Нюман, Елизабет Тейлър и Марлон Брандо.