В лицето на другаря Тодор Живков ние виждаме големия теоретик на марксизма-ленинизма, големия патриот, който отдава всичките си сили и "огромни способности за разцвета на нашата социалистическа родина" (Милко Балев, 1984). "Лъжец, хитрец и мошеник номер едно в историята на България" (Муравей Радев, 1997). "Когато черните страсти утихнат, България отново ще разбере какъв голям политик сме имали през тези няколко десетилетия" (Георги Джагаров, 1992). "Появи се отново на политическата сцена в края на живота си, преди всичко защото името му предизвикваше носталгия по отминало време... " (проф. Джон Бел, 1998).