Йордан Василев е български литератор, автор на 15 сборника, между които и две книги за Багряна в съавторство с Блага Димитрова. През март 1948 г. семейството му е изселено от София. Софийското им жителство е възстановено през 1964 г. Става студент по българска филология, а през 1956 г. след въстанието в Унгария е изключен от Софийския университет. От 1966 г. започва работа в отдел „Критика на сп. „Септември. През 1967 г. го уволняват заради ръкопис на статия и остава 2 години без работа, след което започва като уредник в сп. „Литературна мисъл, но и оттам е уволнен. Работи като специалист в Института за литература на БАН. Защитава дисертация за Иван Хаджийски. Хабилитира се през 1990 г.

Той е един от основателите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и на СДС. Бил е председател на Националния клуб за демокрация, както и депутат в 7 Велико Народно събрание и в 36 НС, в което е избран за председател на Комисията за национална сигурност. Като член на „групата на 39-те, отказва да подпише новата конституция. .