Състояние: Отлично
Забележка: Автограф от авторката до Археологическия музей в Несебър.
Издателство: Огледало
Град на издаване: София
Наличност: singular
Корици: Меки

Хармонията според древните е уравновесеност. Тя може да се определи и като постигане на съгласие за общоприет порядък, като договореност. Платон я описва като средство в прочутата си фраза за "думите които служат да хармонизират мислите". Тогава защо асиметрията да не е също хармония? Космогоничният вихър се проявява в танца на десетте идентификации на стихиите: Небе, Петте планети, Слънцето, Луната, Земята и Антиземята (Антихтона).

Музите вдъхновявали най-често за песни, възпяващи красотата, защото в представите на древните хора красотата била ред, законност, хармония. Музите подарили на поетите думата Космос, която означава вселена, красота, ред и всичко, съдържащо се на Небето и на Земята. Редът на Небето чрез действията на божествата се пренася на Земята като ред сред хората. Така смятали в древността тракийските певци.