Тракийско светилище на Асклепий до глава Панега
14,00 лв.
Информация в магазинаВид:
Най-евтини оферти (1)
Описание на продукта
Параметри на продукта
Автор
Вацлав Добруски
Език
български
Година на издаване
2019
Брой страници
200
Параметри на продукта
Автор
Вацлав Добруски
Език
български
Година на издаване
2019
Брой страници
200
Описание на продукта
Археологически проучвания и находки от известното светилище на Асклепий.
В тази книга са представени проучванията на светилището на Асклепий до Глава Панега (1903-1906 г. ). Произведението съдържа 65 снимки и рисунки. Вацлав Добруски (1858-1916) е виден български археолог, епиграф и нумизмат от чешки произход, един от основоположниците на българската археология. Занимава се с история на Тракия и с българска епиграфика.
Пръв директор на Народния археологически музей. Организира подреждането на сбирките в музея, като взема за образец устройството на музеите в Прага и Виена. Предприема прибирането на всички открити в страната подвижни археологически паметници.
Започва първите системни археологически разкопки. Лично ръководи разкопаването на асклепиона при с. Златна Панега (1903–1906 г. ), нимфейона при Огняново (1904 г. ), античните градове Ескус (1904–1905 г. ) и Никополис ад Иструм (1906–1909 г. ).
През 1907 г. поставя началото на българската археологическа периодика с издаването на „Археологически известия на Народния музей в София. Автор е на над 50 статии по антична археология, нумизматика и епиграфика. Публикува серия от статии под надслов „Материали по археологията на България (1894–1901).
На първа корица - оброчна плоча на Асклепий, Хигия и Телесфорот светилището до Глава Панега, НИМ София,
фотография Димитър Тонин
В тази книга са представени проучванията на светилището на Асклепий до Глава Панега (1903-1906 г. ). Произведението съдържа 65 снимки и рисунки. Вацлав Добруски (1858-1916) е виден български археолог, епиграф и нумизмат от чешки произход, един от основоположниците на българската археология. Занимава се с история на Тракия и с българска епиграфика.
Пръв директор на Народния археологически музей. Организира подреждането на сбирките в музея, като взема за образец устройството на музеите в Прага и Виена. Предприема прибирането на всички открити в страната подвижни археологически паметници.
Започва първите системни археологически разкопки. Лично ръководи разкопаването на асклепиона при с. Златна Панега (1903–1906 г. ), нимфейона при Огняново (1904 г. ), античните градове Ескус (1904–1905 г. ) и Никополис ад Иструм (1906–1909 г. ).
През 1907 г. поставя началото на българската археологическа периодика с издаването на „Археологически известия на Народния музей в София. Автор е на над 50 статии по антична археология, нумизматика и епиграфика. Публикува серия от статии под надслов „Материали по археологията на България (1894–1901).
На първа корица - оброчна плоча на Асклепий, Хигия и Телесфорот светилището до Глава Панега, НИМ София,
фотография Димитър Тонин
Липсва или е неправилен важен параметър? Предоставената информация е само за ориентиране, затова ви съветваме да проверите дали предлаганият продукт има ключовите параметри от които се нуждаете, преди да купите от магазина по ваш избор. Въпреки че се стремим към максимална точност на информацията, за съжаление не можем винаги да гарантираме 100% съответствие. Цените на продуктите са с включен ДДС.
Продуктът все още няма отзиви.