„Слушай, дъще, дори да е нищожен като мушичка, но да имаш мъж, дори да е с размерите на мушичка, но да го имаш.

Какъв например?

Да бъдеш жена на пияница… на портиер… на стругар… на джудже… на имам… на куриер… на дърводелец… на охранител в затвора… на касапин… на много по-млад мъж… на мъж с изключително чувствителна душа… на обикновен работник… на лентяй… втората жена на някой мъж… жена на железничар… на търговец… на жалък некадърник… на пенсионер… на лакомник… на безполезен мъж… на циганин... на първата си любов… на мъж, влюбен в своята мандолина… на мъж, жертва на съдбата… на доста красив мъж… на поет… на възрастен мъж… на чудак… на баща си… или пък на сина си…

Какъв би бил животът ти, ако беше жена на някой от изброените типове мъже, какви чувства щеше да предизвиква той в теб, как бихте съжителствали, как би направила живота си по-хубав, какви щяха да бъдат мечтите ти…

Това са фантазиите на съпружеския живот, разкрити в истинската, реалната им светлина, съчетана с хумор и любов.

Това е вълнуващ разказ, наситен с житейски емоции, описващ потиснатостта и лишенията, погледнато в чисто женски аспект, като същевременно отразява стратегията на съпротива и желанието за оцеляване.

Това е един циничен шедьовър, отразяващ ситуациите „Ако бях жена на… от Хатидже Мерием.