Състояние: Отлично
Издателство: Факел Експрес, Жанет 45
Град на издаване: София
Преводач: Симеон Владимиров
Художник: Димитър Келбечев
Наличност: singular
Корици: Меки

Вероятно e уместно тази книга да се продава с предупреждение: Да се консумира внимателно и само в ограничени дози!

"Убиецът от нищото" не е за хора със слаби нерви. Не е за любители на леките и приятни четива. Не бива да посягате към нея от скука, ако ви е весело или сте в лек душевен смут. Четенето й прилича на надвесване над адовата бездна. В сравнение с Мамлеев Владимир Сорокин е автор на забавни анекдоти и приказки за деца.
"Убиецът от нищото" е нещо като Тарантино и братята Коен наведнъж. При Мамлеев кръвта също се лее обилно и непрестанно, но с една докарана до апотеоз абсурдна сериозност. Тук черният роман се пародира в особено диаболични оттенъци, а отколешният интерес на руската литература към тъмното и патологичното в човешката природа е достигнал зашеметяваща дълбочина.

За най-обръгналите, които преодолеят първите трийсетина страници, остава усещането за таен изход от сюрреалната мътилка, за лъч светлина в края на тунела, който не идва от приближаващ се насреща влак.

Действието на "Убиецът от нищото" се развива някъде през 60-те, но спокойно би могло да е началото на 90-те, или на новото хилядолетие. Героите на Мамлеев в голямата си част са маниакални убийци, чудновати екстрасенси и обикновени изверги, които убиват купища неподозиращи жертви и произнасят дълбоки философски монолози пред разфасованите им вътрешности.

В свое интервю Мамлеев разказва за двама руски музиканти, попаднали в Берлин, които възнамерявали да се самоубият. В нощта на съдбовното решение обаче прочели "Убиецът от нищото" и дружно решили, че в никакъв случай не бива да приключват с живота.

"Няма нищо страшно даже в най-страховитите пасажи - успокоява ни един от критиците на романа, - понеже в тях смъртта всъщност отсъства. "