Състояние: Отлично
Издателство: Сиела
Град на издаване: София
Наличност: singular
Корици: Меки

Д-р Стивън Парисиън е един от най-уважаваните и популярни британски историци, автор на редица трудове по история на архитектурата и социална история. Сред многото негови авторски постижения са: George IV: The Grand Entertainment, Station to Station, The Georgian House, Regency Style and Palladian Style.

Убийството (или опитът за убийство) с преднамерени политически или идеологически цели е практика толкова стара, колкото и самата политическа власт. В "Убит!" е разказана тъмната сензационна история на политическите убийства от римско време до днес. Книгата съдържа описания на много от най-печално известните убийства в историята, от това на Юлий Цезар през 44 г. пр. Хр. до застрелването на президента Кенеди през 1963 г. ; от убийството на Мартин Лутър Кинг през 1968 г. до терористичната атака срещу Беназир Бхуто през 2007 г. Убийствата имат дълбоко въздействие върху хода на историята. Много пъти те са причина за падането на правителства, за предизвикването на хаос в цели държави, за избухването на войни и за въвеждане на авторитарно управление. Позовавайки се на последните проучвания, д-р Стивън Парисиън предлага описание на убийствата, техния политически контекст и последици, но също така и биографичен портрет както на убиеца, така и на жертвата. В Убит! са представени цяла гама от методи и мотиви за убийство - от многократно намушкване през самоубийствено взривяване до въздушни атаки; от династическо детрониране през религиозен фанатизъм до "пропагандиране на подвизите". Донякъде шокиращо, но увличащо и информативно, четивото предлага драматичен и проницателен поглед върху повече от две хилядолетия световна история. Не всички опити за убийство, разбира се, са успешни. Бенджамин Джоунс и Бенджамин Олкът от Харвардския университет наскоро публикуваха доклад (озаглавен Улучил или неуцелил?), който разглежда статистиката на убийствата. Авторите посочват, че от общо 298 опити за убийство, които те са описали между 1875 г. и 2004 г. , само 59 завършват със смъртта на мишената. Нашият живот със сигурност щеше да се промени драматично, ако повечето от тези "на косъм" пропуски наистина бяха успели.