„Ушите на заека е роман с претенции за комична фантазия бъкащ от елементи на реалност. Също така - от образователни бележки под линия, наг-м‘калска митология, таласъмски революционни писания, както и тролски дневник на шльоковица.

Така е то във времена изпълнени с ценности!

Младите са избягали в Голямото Мултикултурно Обединение /ГМО/.
На път за там през Територия притичват други млади, които пишат ето така: أكتب كتابًا.
В Райско е останал само пенсиониран суверен и таласъми. По някое време идват и наг-м‘кали.

Кметът Дело Дембелов е господ и кръчмар. Сега е и рисипиент. А, за да не се вкисне виното му, трябва да бие камбаната.

В кръчмата хвърчат ПВЦ тапи. Из селото - вилици, ножове и... кози.

„Стихове на омразата докарват на кметската глава госпожа Тара Тайка от Territorial Hell Employment /THE/. От нея кметът прихваща тикове.

Селският бик е изнервен от репродуктивни проблеми. Наг-м‘калите нямат такива. Нямат и други неща, които набавят откъдето могат да влезнат.

На помощ идват: адвокатка – кръщелница, журналистка – блогърка и поп за кадем. Учител-клисар разшифрова абревиатури, а начетен наг-м‘кал разказва предания.
Появява се и един пишман трол. Той пък разказва играта на граматиката.
Таласъмите сменят налъмите със сабо, но се оказва, че и те са дървени.
На всичкото отгоре нещо плацика из главата на кака Доня кметшата, пък идват избори!

Накрая Дело Дембелов все пак прерязва лентата на високотехнологичен цех.
Така е то във времена изпълнени с ценности!