Описание на продукта
Параметри на продукта
Продуктът няма параметри.
Параметри на продукта
Продуктът няма параметри.
Описание на продукта
Състояние: Отлично
Подзаглавие: Дневник на академик Илчо Димитров, министър на образованието, науката и технологиите 5 януари 1995 - 4 март 1997
Издателство: Захарий Стоянов
Град на издаване: София
Художник: Жеко Алексиев
Наличност: singular
Корици: Твърди
У дома всички знаехме, че пише дневник. Когато му отивахме на гости - а той беше много патриархален човек и държеше да го уважаваме традиционно - да ходим на обяд или вечеря - той хапваше набързо - често имах чувството, че не усеща вкуса на яденето, разменяше няколко приказки и ставаше. Мисля, че не съм го виждал да седи доброволно на маса повече от четвърт час и независимо от това, че се оплаква от килограмите си и от това, че бил лаком, въобще не беше кулинар. За алкохол да не говорим. Отиваше в кабинета си и сядаше над поредния календар годишник, който запълваше с дребния си и не особено четлив почерк. Тези годишници, повечето подарявани в навечерието на Нова година от ЦК на БКП, както всъщност го правеха много предприятия и институции, в крайна сметка се оказаха 32. Водил бе дневника упорито, вероятно от март 1982 г. - първоначално от време на време, после ката ден, до деня, в който тръгна от къщи към болница "Лозенец" за сърдечната операция, от която не се върна. Последният ден бе записал: "Стягам си багажа: утре пак постъпвам в болницата, операцията се предвижда за сряда. Имам чувството, че се отправям на самоубийство... ". Аз го карах към болницата. Преди да излезем посочи най-горната лавица на библиотеката и каза - "Дневникът е там - нали знаеш". Друго нищо не си казахме.
Иван Илчев
Подзаглавие: Дневник на академик Илчо Димитров, министър на образованието, науката и технологиите 5 януари 1995 - 4 март 1997
Издателство: Захарий Стоянов
Град на издаване: София
Художник: Жеко Алексиев
Наличност: singular
Корици: Твърди
У дома всички знаехме, че пише дневник. Когато му отивахме на гости - а той беше много патриархален човек и държеше да го уважаваме традиционно - да ходим на обяд или вечеря - той хапваше набързо - често имах чувството, че не усеща вкуса на яденето, разменяше няколко приказки и ставаше. Мисля, че не съм го виждал да седи доброволно на маса повече от четвърт час и независимо от това, че се оплаква от килограмите си и от това, че бил лаком, въобще не беше кулинар. За алкохол да не говорим. Отиваше в кабинета си и сядаше над поредния календар годишник, който запълваше с дребния си и не особено четлив почерк. Тези годишници, повечето подарявани в навечерието на Нова година от ЦК на БКП, както всъщност го правеха много предприятия и институции, в крайна сметка се оказаха 32. Водил бе дневника упорито, вероятно от март 1982 г. - първоначално от време на време, после ката ден, до деня, в който тръгна от къщи към болница "Лозенец" за сърдечната операция, от която не се върна. Последният ден бе записал: "Стягам си багажа: утре пак постъпвам в болницата, операцията се предвижда за сряда. Имам чувството, че се отправям на самоубийство... ". Аз го карах към болницата. Преди да излезем посочи най-горната лавица на библиотеката и каза - "Дневникът е там - нали знаеш". Друго нищо не си казахме.
Иван Илчев
Липсва или е неправилен важен параметър? Предоставената информация е само за ориентиране, затова ви съветваме да проверите дали предлаганият продукт има ключовите параметри от които се нуждаете, преди да купите от магазина по ваш избор. Въпреки че се стремим към максимална точност на информацията, за съжаление не можем винаги да гарантираме 100% съответствие. Цените на продуктите са с включен ДДС.
Продуктът все още няма отзиви.