Две горящи свещи и букет от рози...
... От дъхът ни трепка синкавия дим,
сенки по стените в причудливи пози
ритъмът повтарят, в който се въртим...

Вън вилнее буря, удрят по стъклата
клоните на старият и корубест бряст.
Мисля, че ме грабва „старата, позната
явно оживяла някогашна страст...

Старият будилник тромаво затракал
времето подгонва, да го улови -
мълния внезапно през нощта пробягва
и с небесен огън в миг ни освети...

Ураган ни грабва, близък е момента
той да ни захвърли на безимен връх...
Тътенът от него в яростно кресчендо
в резонанс вибрира с бързият ни дъх,

че по върховете въздухът не стига
и се диша тежко стигнал ли си там,
а от ветровете свещите премигват,
но и се разгарят с неочакван плам...