Като че ли във всяка национална литература трябва да има - и действително има - поне един писател (или казано жанрово по-точно: един критик), изцяло обзет от такава литературна страст, която буквално изпълва цялото му същество. Несъмнено за такъв критик литературата е участ и съдба, но в някаква степен и за самата литература такъв критик е също участ и съдба!
Мисля, че в съвременната българска литература (критика) прозвището "неистовый" най-много подхожда на Иван Гранитски.

Прод. д-р Исак Паси