Състояние: Много добро
Забележка: Следи от навлажняване.
Издателство: Фасилити
Град на издаване: София
Наличност: singular
Корици: Меки

Ще те срещна с онези беловласи българи, които изпълваха моите бележчици със сладко, мъдро българско слово... "

"Много често, вторачени единствено в себе си и в това, което сами дълбаем, не виждаме какво чудесно грозде е наляло мераклийски обработваното лозе на съседа и нямаме сърце да се зарадваме на резултатите от труда му - зер, освен нас, други няма.

Тези мисли ми идват на ум, като препрочитам най-новата (35-та по ред!) книга на Лозинка Йорданова "Вихрушки пътя ми измитаха". Нейният писателски друм е пример за всеотдайност в едно по сърце избрано поприще. Съвсем справедливо критикът Благовеста Касабова отбелязва, че Лозинка Йорданова е посветила творчеството си, респективно живота си, за откриване, изследване и популяризиране на българското народно творчество. Ще допълня, че в тази сфера в съвременната ни литература тя комай няма дори съперник", Пенчо Чернаев

"... с таланта си на разказвач тя го прави привлекателно като четиво, възпитателно като естетическо възприятие и познавателно - докосвайки младия читател до високите художествени измерения и мъдростта на безименни творци през вековете", Благовеста Касабова