„Винилови души е колекция от опити да се обясни и осмисли баналното, дребно човешко ежедневие чрез внезапното му потапяне в необичайности, измислици и сънища, които често могат да минат и за реалност. Асансьор се появява насред обезлюдено село, социализмът е пържена риба, любовта е мъртва муха, смъртта – комшийката отляво, а една лопата става основен морален стълб на цяло едно общество...

Объркани и несигурни, героите в разказите търсят Големия смисъл, за да открият всеки път, че единственото, което наистина има значение, са драските, счупванията и петната, които, като стара винилова плоча, колекционират в душите си.

Умерено психеделична, фантастична и автобиографична, малко смешна и малко тъжна, дебютната книга на Цветозар Цаков е почти музикален трибют към радостта от това, че можеш да изпитваш болка, защото си жив.