Ханс-Георг Бек (1910 – 1999) ръководи Института по византология, история на византийското изкуство и неоелинистика към университета „Лудвиг Максимилиан в Мюнхен от 1960 до 1975 г. Публикува многобройни трудове по въпросите на византийското богословие, литература и държавно устройство. За мнозина днес византийският свят е част от едно далечно историческо минало, с което никой вече не е в състояние да се идентифицира.

Авторът съзнателно застава на дистанция от клишираните разкази за пищния дворцов церемониал, за великолепието на литургията или за т. нар. „политическо богословие. Вместо това той интерпретира характерни прояви на византийския живот от нова гледна точка, като се опитва да ги демитологизира.

Бек, проучвал интензивно темата в продължение на години, разглежда държавата и конституцията, политическата ортодоксия, литературата, богословието, монашеството, обществото и вярата. В приложението към труда си той предлага и избрани примери от византийската литература, онагледяващи широтата на византийската мисъл. За него Византия притежава чара на упадъчното, което се съчетава с вътрешното спокойствие и е изпълнено с надежда.