Състояние: Отлично
Забележка: Като нова.
Издателство: Жанет 45
Град на издаване: Пловдив
Преводач: Майя Илиева
Наличност: singular
Ширина (мм): 130
Височина (мм): 200
Дебелина (мм): 15
Формат: 60/84/16
Корици: Меки

"Тя идва от остров, който искаше да построи рая...
Така започва и завършва романът "Всекидневното нищо" (La Nada Cotidiana), който Сое Валдес пише между 1993 и 1994 г. , докато живее в Хавана, и моли свой приятел журналист да изнесе тайно ръкописа извън Куба. През 1995 г. книгата излиза в Париж и се превръща в събитие за френския литературен живот. Фидел Кастро обявява писателката за един от най-големите "врагове на революцията", наред с други двама класици на кубинската проза - Гийермо Кабрера Инфанте и Рейналдо Аренас.

Повествованието в този увлекателен роман води главната героиня Йокандра, която търси спасение от заобикалящия я абсурд в писането и секса. Гласът на разказвачката, родена в същата година като авторката, поражда подозрение в автобиографичност, подкрепено и от признанието на Валдес, че "Всекидневното нищо" е нейният "роман-катарзис".
Без патетика Валдес прониква до "нищо"-то, кухотата и безсмислието, превърнати в същност и реалност във всекидневието ѝ на острова. Единственият начин да преживееш подобна нищета се оказва иронията. Героинята на Валдес не е революционерка; тя просто търси спасение от обкръжаващия я кошмар. В хода на сюжета еротичната страст се превръща в писане и писането – в страст. Комбинацията от еротика и литературна ирония се оказват спасителния сал, върху който героинята преодолява омерзението.
Валдес описва серията връзки на Йокандра с алегоричните образи на измамния писател Предателя, режисьора Нихилист, естетът Рис и най-добрия ѝ приятел Червея (обидно название за непатриотите). За Йокандра двуполюсността на Куба се изразява най-ярко в алегоричния ѝ двойнствен сексуален живот: тя редува нощите с "Нихилиста" (когото истински обича и с който изживява дълги, детайлно описани сексуални наслади) с тези, прекарани с "Предателя" (бившият ѝ съпруг, когото иска да унижи). Изправена пред такъв мрачен избор, у Йокандра се възражда и сатиричната ѝ природа, а също и стремежът ѝ да се утвърди като писател (романът завършва със същата мисъл, с която започва, а тя се чуди дали тя създава думите или те нея)...