Книгата на Пламен Панев разглежда няколко житейски сценария от недалечното ни минало, които са разказани с много чувство за хумор и незлобива ирония – към живота и времето, както и към самия автор. Панев обръща поглед към хаоса на ежедневието ни и се опитва да го подреди и организира чрез словото. Това обаче не е лесна задача, защото често целият ни бит се диктува от лъжата - лъжата като защитна реакция, лъжата, която с времето приема собствен живот и започва да се превръща в истина.

„Всичките мои лъжи е едновременно наивна и дълбока, философска и хумористична – книга, която не желае да се впише в жанрови рамки и тъкмо затова героите и сюжетите в нея са толкова интересни и живи.