Описание на продукта
Параметри на продукта
Продуктът няма параметри.
Параметри на продукта
Продуктът няма параметри.
Описание на продукта
Състояние: Много добро
Забележка: Посвещение на стар собственик.
Издателство: Пламък
Град на издаване: София
Наличност: singular
Корици: Меки
"Мисля, че при Георги Константинов основно е интересното хрумване, неочакваният особен поглед към нещо от действителността, оригиналната мисъл, породила се от живота. Тя е онази, която по всяка вероятност дава и първия импулс в творческия процес. От това поетическата находка е вече ценност сама по себе си, разбира се. Не всекиму е дадено това зрение. Но важното при Георги Константинов е, че интересната находка не остава самоцелна и неприятно самоизтъкваща се, а напротив - тя винаги е свързана с едно искрено, автентично чувство.
Всъщност и не би могло да бъде иначе. Като си помисли човек, тя, оригиналната находка, сама е родена от чувството, негова рожба е... Двете, хрумване и чувство, са всъщност едно, и когато това е така, топлинката минава от поета към четеца безотказно. Аз съм бивал с Георги Константинов на литературни срещи и зная как откликва аудиторията на неговите стихове. Диапазонът на чувствата в него е широк - той е отворен и към горчилката на националната история, и към бурните теми на днешния ден. А най-отворен е сякаш към вечната тема за любовта. Казваш си - този човек умее да обича и това е също ценно, защото този дар е даден не всекиму.
И още нещо - това е чувството на Георги към природата. Той усеща дъха на земята, на годишните времена и умее да предава този дъх. Дъха на снега например. Достатъчно е да каже, че снегът слага сребристи еполети на раменете му... Или като прочетеш за хълма в полето, който се е запътил към планината, но усетил как в него никне пролетта, се е спрял насред път... Това се нарича поезия. И Георги Константинов я прави вдъхновено. Той е за мене едно от безспорните имена на днешната ни поезия. "
Валери Петров
Георги Константинов - поет, есеист, автор на книги за деца. Роден в град Плевен през 1943 г. Завършил българска филология в Софийския университет "Климент Охридски" през 1967 г. Работил дълги години като редактор и издател. Бил е народен представител във Великото Народно събрание (1990 - 1991) и зам. министър на културата (1995 - 1997). Автор е на повече от 35 книги с поезия: "Една усмивка ми е столица"(1967 ), "Неграмотно сърце" (1976), "Общителен самотник"(1982), "Обичам те дотук" (1992 - 2003, достигнала 25 хиляди тираж), "Дърво и птица" (1999), "Аспиринов сняг" (2001), "Човекът е въпрос" (2005), "Вечерна дъга" (2006), "Врана в снега" (получила наградата на Съюза на българските писатели за най-добра стихосбирка, излязла през 2011 г). Издадени са и четири тома с негови избрани творби: "Лирика", "Сатира", "Публицистика и есеистика", "Творби за деца" (2006 - 2009, издателство "Захарий Стоянов").
Негови стихове са включвани в антологии на английски, японски, немски, френски, гръцки, руски, хинди, фарси и други езици. През 2013 г. излезе от печат споменната му книга "Човекът е въпрос" (необикновени случки в моя обикновен живот). Публикува и книги с хумористична проза за деца. Романът му "Туфо, рижият пират" е издаван многократно в родината му и е преведен на немски, френски, руски, украински и други езици. Носител е на национални награди за поезия и детска литература. Два пъти номиниран за международната награда "Ханс Кристиян Андерсен". Носител е и на наградата "Константин Константинов", за цялостно творчество за деца и юноши (2005). През 2007 г. бе удостоен с Националната литературна награда "Гео Милев", а две години по-късно - с националната награда "Иван Вазов".
"Аз много легенди съм чул
в града край Босфора топъл.
Но нямам роднинство с Истанбул.
А само с Константинопол.
Аз странникът,
син Константинов,
в Истанбул без посока вървях.
Ала там, край морето синьо,
Константинопол само видях...
Блестяха християнските храмове,
наместо безброй минарета...
И православните кораби пламваха
в градушка от вражи гюлета.
Дворците пееха тъжни химни,
димеше високата крепост.
На хълма ридаеха млади княгини -
под надвесения
остър полумесец.
Напразно чедата христови вярваха,
че кръстът ще спре ятагана.
И рухваше храмът. Изгаряше дарбата.
Константинопол
потъваше в ада... "
Георги Константинов
Забележка: Посвещение на стар собственик.
Издателство: Пламък
Град на издаване: София
Наличност: singular
Корици: Меки
"Мисля, че при Георги Константинов основно е интересното хрумване, неочакваният особен поглед към нещо от действителността, оригиналната мисъл, породила се от живота. Тя е онази, която по всяка вероятност дава и първия импулс в творческия процес. От това поетическата находка е вече ценност сама по себе си, разбира се. Не всекиму е дадено това зрение. Но важното при Георги Константинов е, че интересната находка не остава самоцелна и неприятно самоизтъкваща се, а напротив - тя винаги е свързана с едно искрено, автентично чувство.
Всъщност и не би могло да бъде иначе. Като си помисли човек, тя, оригиналната находка, сама е родена от чувството, негова рожба е... Двете, хрумване и чувство, са всъщност едно, и когато това е така, топлинката минава от поета към четеца безотказно. Аз съм бивал с Георги Константинов на литературни срещи и зная как откликва аудиторията на неговите стихове. Диапазонът на чувствата в него е широк - той е отворен и към горчилката на националната история, и към бурните теми на днешния ден. А най-отворен е сякаш към вечната тема за любовта. Казваш си - този човек умее да обича и това е също ценно, защото този дар е даден не всекиму.
И още нещо - това е чувството на Георги към природата. Той усеща дъха на земята, на годишните времена и умее да предава този дъх. Дъха на снега например. Достатъчно е да каже, че снегът слага сребристи еполети на раменете му... Или като прочетеш за хълма в полето, който се е запътил към планината, но усетил как в него никне пролетта, се е спрял насред път... Това се нарича поезия. И Георги Константинов я прави вдъхновено. Той е за мене едно от безспорните имена на днешната ни поезия. "
Валери Петров
Георги Константинов - поет, есеист, автор на книги за деца. Роден в град Плевен през 1943 г. Завършил българска филология в Софийския университет "Климент Охридски" през 1967 г. Работил дълги години като редактор и издател. Бил е народен представител във Великото Народно събрание (1990 - 1991) и зам. министър на културата (1995 - 1997). Автор е на повече от 35 книги с поезия: "Една усмивка ми е столица"(1967 ), "Неграмотно сърце" (1976), "Общителен самотник"(1982), "Обичам те дотук" (1992 - 2003, достигнала 25 хиляди тираж), "Дърво и птица" (1999), "Аспиринов сняг" (2001), "Човекът е въпрос" (2005), "Вечерна дъга" (2006), "Врана в снега" (получила наградата на Съюза на българските писатели за най-добра стихосбирка, излязла през 2011 г). Издадени са и четири тома с негови избрани творби: "Лирика", "Сатира", "Публицистика и есеистика", "Творби за деца" (2006 - 2009, издателство "Захарий Стоянов").
Негови стихове са включвани в антологии на английски, японски, немски, френски, гръцки, руски, хинди, фарси и други езици. През 2013 г. излезе от печат споменната му книга "Човекът е въпрос" (необикновени случки в моя обикновен живот). Публикува и книги с хумористична проза за деца. Романът му "Туфо, рижият пират" е издаван многократно в родината му и е преведен на немски, френски, руски, украински и други езици. Носител е на национални награди за поезия и детска литература. Два пъти номиниран за международната награда "Ханс Кристиян Андерсен". Носител е и на наградата "Константин Константинов", за цялостно творчество за деца и юноши (2005). През 2007 г. бе удостоен с Националната литературна награда "Гео Милев", а две години по-късно - с националната награда "Иван Вазов".
"Аз много легенди съм чул
в града край Босфора топъл.
Но нямам роднинство с Истанбул.
А само с Константинопол.
Аз странникът,
син Константинов,
в Истанбул без посока вървях.
Ала там, край морето синьо,
Константинопол само видях...
Блестяха християнските храмове,
наместо безброй минарета...
И православните кораби пламваха
в градушка от вражи гюлета.
Дворците пееха тъжни химни,
димеше високата крепост.
На хълма ридаеха млади княгини -
под надвесения
остър полумесец.
Напразно чедата христови вярваха,
че кръстът ще спре ятагана.
И рухваше храмът. Изгаряше дарбата.
Константинопол
потъваше в ада... "
Георги Константинов
Липсва или е неправилен важен параметър? Предоставената информация е само за ориентиране, затова ви съветваме да проверите дали предлаганият продукт има ключовите параметри от които се нуждаете, преди да купите от магазина по ваш избор. Въпреки че се стремим към максимална точност на информацията, за съжаление не можем винаги да гарантираме 100% съответствие. Цените на продуктите са с включен ДДС.
Продуктът все още няма отзиви.