Що става в България?

Състояние: Отлично
Забележка: Неизползвана книга.
Подзаглавие: Или 170 епизода от живота ни 2013-2016 година
Издателство: Витамин АРТ
Град на издаване: София
Наличност: singular
Ширина (мм): 225
Височина (мм): 225
Корици: Твърди

ВМЕСТО УВОД

През февруари 2013 г. , когато трябваше да излезе първият брой на „Български транспортен вестник моят приятел Красимир Узунов, който ни оказа и продължава да оказва неоценима помощ по списването на този специфичен по съдържание седмичник сподели, че добре ще е като редакционна колонка на първа страница да има изразена позиция по това, което става в България. Да, онова, което е най-характерно за седмицата, което има едно по общо значение в живота на нас българите.

Възложено ми беше, като дългогодишен и непосредствен участник в транспортния процес, познаващ проблемите и особеностите от живота на хората на път да подготвя кратко обръщение до хилядите труженици от бранша, за които е предназначен вестникът. И така вече четвърта година това възложение се превърна в задължение, което ме кара да пресявам информацията от хиляди събития, да осмислям това, което ни вълнува, за да споделим с читателите най-важното, или по-скоро заслужаващото да бъде отразено в изданието ни. Никога не съм мислил, че имам някакъв талант на писател, най-малкото заради особеностите на образованието, което съм придобил, като инженер и с икономическа подготовка човек и нямам претенции, че съм сътворил нещо кой знае какво. Дълбоко обаче съм убеден, че колонки от вестника ще останат като тухлички, макар и не дотам гладки и красиви в скромната постройка на делничния ни живот. Те не са оцветени, натурални са като пръстта, от която сме създадени всички ние, пресовани са от менгемето на живота и навярно ще се съхранят доста време, за да показват какъв е бил общественият градеж на нас българите.

Никога не съм си представял, не ще намерят място в книга и ако не беше предложението на приятелите ми и особено настояването на Краси, те щяха да си останат върху овехтелите страници на вестника. Не мога да не спомена и другия виновник - Марин Кадиев - председател на Съюза на независимите писатели, който през годините беше редовен читател на изданието ни. Този човек, в главата на който на първо място бие камбаната „Казаното се забравя, написаното остава ме изненада с претенциозното заглавие на събраните му впечатления в „Осмисляне на съвремието ни. Като си признавам, че прекалено е оцветил оценките, които споделя и това, че не ме послуша да ги направи по-умерени и близки до природата ми, иска ми се да споделя с тези, които ще прочетат книгата, че няма да допусна да ми пораснат криле, дори и мъх от перушината на славата. Съгласен съм с тезата му, ако някога все още бъдещите поколения четат книги, то поместеното в тази ще им помогне по-истински да оценят и разберат какво е било миналото ни, какви проблеми и житейски преживявания сме имали през един кратък от сто и седемдесет седмици отрязък от живота ни. Без прояви на идеологическа коректност и ретуш, при отсъствието на политическа селективност, това са епизодите от ежедневието ни. Давам си сметка, че в част от написаното има нотки на критика, изводи, които няма да се поправят, или различно се оценяват> други звучат като нравоучение и с възпитателен характер, но това е моят светоглед, обективът, през който съм видял събитията. И това се надявам няма да обиди никого, защото дава възможност да се погледне и от един друг ъгъл, зад който се крият натрупаните разбирания и осмисляне на събитията от човек, оцеляващ все още над водата в буйната река на живота. Живот като рафтинг, чийто старт е даден преди почти 70 години и финалът на който все повече се приближава. Впрочем рафтингът е красив спорт, който дава възможност да проверим възможностите си при екстремни условия. За да оцелеем и завършим с по-малко травми освен тренировките, са необходими и подготовка и проучване на трасето, така ще избегнем подводните камъни. Нали?
06.06. 2016г.
от автора гр. Пловдив