За благодарността като изгубено умение

Дори през спокойните летни вечери в Единбург се явяват немалко неща, които нарушават етичните принципи на Изабел Далхаузи и й създават грижи. Подлият й съперник, професор Дъв, продължава с подмолните си опити да й отнеме ръководното място в управляваното от нея списание. Появява се и един отдавнашен враг – безсърдечната, а може би и направо зла Минти Ахтърлоуни, която сега обаче търси помощ от Изабел.

Как трябва да постъпи Изабел, която толкова държи на своите морални принципи? Дилемата се усложнява от слуховете, че Минти отново е нарушила професионалната етика. Но само добрите хора ли заслужават да им се помогне? Племенницата на Изабел отново има неподходящ мъж край себе си, но редно ли е Изабел да му се присмива?

В постоянните си морални дилеми Изабел се уповава на любовта и непрестанно се убеждава в цената на добротата и на изгубеното умение да проявяваме благодарност.

"Читателите обичат Маккол Смит заради присъщото му съчетание на ирония и великодушие, за неговото добросърдечие и хуманност" - Ню Йорк Таймс