За буквите

"През IX век българската църква е провъзгласила първоучителите Кирил и Методий за светии. През X век установява два признака: на 14 февруари, денят на Кириловата смърт и 6 април, денят на Методиевата смърт. През XIII век българската черква заменила 6 април, смъртта на Методий, с 11/24 май, който постепенно се утвърдил като общ черковен празник за братята Кирил и Методий[1].

След падането на България под турско робство, културата на българския народ е подложена на невероятно унищожение, чрез избиване на интелигенцията и унищожаване на българската книжнина. Този процес се ожесточава особено много в XVIII век, когато чрез подкупи управлението на българската национална църква се дава на гръцкото духовенство. Преди времето на Паисий Хилендарски, българският народ е на път да загуби напълно своето национално самосъзнание. В такъв случай възниква въпросът: Как след 400 години жестоко турско робство се събуди интересът към съдбата на нашите първоучители Кирил и Методий?

На този въпрос най-добре ще си отговорим с думите на Христо Ботев:

„При страшните и нечувани исторически страдания на нашия народ, паметта на Кирил и Методий се избърса из минеите[2] на фанариотската черква и достигна до такова забвение, до каквото беше достигнало и съществуването на българския народ.

Няма повече от 20 години, откакто тази памет се поднови отново чрез борба, която пламна между българския и гръцкия елементи, и която направи 11 май празник на победата над православно-разбойни