За демокрацията и нейното българско приключение

Състояние: Отлично
Забележка: Книгата е нова, нечетена.
Издателство: Пескадо
Град на издаване: София
Наличност: singular
Корици: Меки

"Кой иска да намали човешките свободи до единственото право да дишаш, за да купуваш? Кой бутна кулите на 11-ти септември? Кой предизвика глобалната икономическа криза? Това са въпроси, идентични с този кой уби Кенеди! По-същественото е обаче: кой полира мозъците ни така, че муха да кацне - ще се разчекне? Хубаво е да защитаваме природата, животните и основните човешки права - адмирации, а кой ще защитава истината, креативното аналитично мислене, семейното възпитание, културата и образованието? Защото точно те са бариерата срещу модерния идиотизъм? Няма как да искаме да живеем в свят, в който да си простак, чалгар и нагляр е cool. Ние не сме мазохисти и никога няма да бъдем! Или греша... ?"
Пламен Георгиев

"За най-младите да са noglobal е личен шанс да докажат, че имат свободен, независим мозък, нехипнотизиран от тамтамите на властта. Те горят от желание да се отделят от стадото и да вземат на подбив овчаря. Надали знаят какво е глобализацията, нито пък някога сериозно са се замисляли. Но, верни на инстинкта си, вдигат суматиха. Все едно дали е Виетнам или е глобализацията - разликата е незначителна. Винаги има един дял от човечеството, който не е съгласен, който се противи на безкритичността, с която мнозинството възприема лозунгите, нарочно измислени от някого за него. Това са бунтарите. Трябва ли да ги съдим поради единствената причина, че няма да са в състояние да се аргументират в евентуален дебат за глобализацията? Не мисля. По-скоро би трябвало да ги спасим от изчезване, защото те са нашият залог срещу всички фашизми. Ускореното сърцебиене, което ни държи будни в нощтана нашето здравомислие. Ще кажете: да, ама не са съвсем прави за глобализацията. И така да е, няма значение. Следващият път ще имат право и с това ще спасят всички ни. В деня, когато Ной, старозаветен патриарх, започнал да строи Ковчега, не валяло. Слънцето така прижуряло, че камъните се напуквали. "
Алесандро Барико