Автор: Николай Марков
Година: 2019 г.
Страници: 144
Език: Български
Състояние: Отлично
Забележка: Книгата е нова.
Подзаглавие: Походът на граф Амедей VI Савойски на Балканите (1366-1367) според Савойската хроника
Издателство: Фабер
Град на издаване: Велико Търново
Наличност: 1 бр.
Ширина (мм): 165
Височина (мм): 240
Дебелина (мм): 3
Корици: Меки

СЪДЪРЖАНИЕ:

ЗА ПОХОДА НА ГРАФ АМЕДЕЙ VI САВОЙСКИ НА ИЗТОК, ОТРАЗЕН В САВОЙСКА ХРОНИКА. ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРОБЛЕМА
За източния поход на граф Амедей VI Савойски (Зеления граф).
История на проучванията
Хронология на похода. Кратки исторически бележки
За Савойска хроника
За превода. Кратки бележки

ПОХОДЪТ НА ГРАФ АМЕДЕЙ VI САВОЙСКИ НА ИЗТОК ПРЕЗ 1366 -1367 Г. ПРЕВОДИ
Фрагмент от Савойска хроника, създадена около 1419 г. от Жеан д'Орвил Кабаре
Фрагменти от Савойска хроника, преработена от Жеан Сервион между 1464-1466 година
Из труда на Семфориен Шампие "Големите хроники за подвизите и добродетелните дела на пречудесните, католическите, славните и победните дукове и принцове на Савоя и Пиемонт". Париж.

ПРИЛОЖЕНИЯ
За непоследователността в поведението на император, Алекс" по повод обединението на Източната и Западната църкви
За константинополския патриарх, придружил Амедей VI в Източния му поход
За огнестрелните обсадни оръжия в армията на Амедей VI Савойски
Резюме и частичен превод на разговорите при срещата на "император" Йоан Кантакузин с константинополския латински патриарх и папски легат Павел и придружителите им, състояли се в Константинопол в началото на юни на пети индиктион от 6875 година (1367 година)

ПОКАЗАЛЕЦ НА ГЕОГРАФСКИТЕ ИМЕНА

ИЛЮСТРАЦИИ

****
"Старите исторически разкази... не са нищо друго освен възприети от всички митове. " Тази добре позната мисъл на френския учен от XVII в. Бернар дьо Фонтьонел, станала популярна чрез творчеството на Волтер, е предизвиквала доскоро скептично-лукави усмивки, насочени към работата на проувателите на старите хроники и винаги ще хвърля сянка на съмнение върху достоверността на поднесените от тях разкази. Това е причината поради която, в съвремието ни все по-малко историци се опират в работата си на сведенията от хрониките и издирват с ентусиазъм по-достоверни исторически извори, каквито са например данъчните регистри, сметководните записи или други стари административни актове.

Наистина ли старите хроники са повече или по-малко "поетични" творби? Дългогодишната ми работа със стари текстове ме доведе до убеждението, че нито една хроника от миналото не е напълно лишена от историческа стойност. Във всяка от тях се съдържат винаги елементи, разкриващи истинни факти. Проблемът е те да бъдат открити, отделени и внимателно анализирани, защото именно те са полезните за историка. Това е обаче умение, което изисква истинско вдъхновение, пионерски ентусиазъм и много, много четене, защото, за да се постигне това, трябва да се извършват понякога стотици справки, дори за нещо съвсем дребно на пръв поглед.