Запазено място

Състояние: Отлично
Подзаглавие: Пиеси
Издателство: Жанет 45
Град на издаване: Пловдив
Художник: Димитър Келбечев
Наличност: singular
Корици: Меки

"НЕБЕСНА КРЪЧМА"

С неотразимата си актьорска игра, добре конструиран авторски текст и философски отправки "Небесна кръчма" стана хит още при първата си среща с публиката.

Мариана Митева, в. Демокрация, 27 септември 2000

ТОЙ е художник, ТЯ - актриса. Преживяват изпепеляваща любов. На нея й липсва материалната сигурност. Затова емигрира на Запад. Постига я. Но го няма изкуството. Няма я любовта. Ето защо след 10 години се завръща в родината. ТОЙ е останал верен на себе си, макар и съсипан от ръждата на ежедневието. Оттук - проблемът на завръщащите се. Изпратихме ги през 90-те. Сега ги посрещаме. На тях им предстои нова адаптация. Ще я постигнат ли? Ще намерят ли отново пътища към тези, които са оставили тук? Пътищата един към друг? А от тях към другите?

От програмата на спектакъла на Пловдивския драматичен театър, режисьор Пламен Панев

... Промените издухаха в различни посоки постоянните обитатели на култовото през 70-те и 80-те години заведение "Кристал" - своеобразен "дом" на артистичната бохема в Пловдив. Неколцина се преселиха в "небесната кръчма", други отлетяха към западните меридиани. Оцелелите и останалите дойдоха на премиерата на "Небесна кръчма". Познаха се, криейки овлажнели очи. В Пловдив вероятно пиесата ще бъде възприемана по този начин - чрез сантимента на спомена за "Кристал" и някои други "опорни точки" от онова време (барчето на "Куклите", например). Там някои се оженихме, други се разведоха. Имаше хора, които прекараха целия си живот в него. Там живяха и там умряха. От любов и вино си отидоха мнозина, а един, който едва не изгоря, плака на премиерата. Сега такива общности и такива места вече няма...

Пенка Калинкова, театровед, в. "Култура"

"ЗЕЛЕНО"

Голямата изненада на конкурса "Нова българска драма" в Шумен е пиесата "Зелено" на Димитър Атанасов, която прави силно впечатление с куража на автора да говори на един поетичен, но същевременно адекватен театрален език за участта на избралите свободата подивели домашни коне, които, откъснати от яслата и юздата, поемат грижата за оцеляването си в общността, в която всеки значи нещо и носи своите отговорности. "Зелено" е предизвикателство към театралните творци с метафоричната персонажна находка, с драматичното напрежение, с извисеността на проведената художествена идея...

Ст. н. с. Кристина Тошева, театровед, в. "Култура"

... Дивата свобода! Свободата! Хубава тема, разглеждана обикновено в светлината на нейния интелектуален образ! Казва се дори, че едно от неизменните неща, към които се стреми човек, е свободата да се изразява. Но кой се е замислял за свободата като физическа, а не само като духовна необходимост?
Българска трупа го направи в своя спектакъл "Зеленодиво" (Театър "Алма Алтер", България. Постановка на режисьора Николай Георгиев. Участие на Международния фестивал на експерименталните театри в Кайро, Египет, септември, 2003).
... Именно третирането на физическата свобода е новото! Животните, както и телата, могат да разкъсат оковите на физическата зависимост, на насилието. А щом въпросът се отнася до този вид свобода, какво по-възпламеняващо от тяло, постигнало или възвърнало си свободата? Тяло, изразяващо се на присъщия му физически език?
Раня Адел, сп. "The Experimental", Кайро

... Това е същата история за подивелите коне, избрали свободата, която, разказана в романа "Тарпани" и после пренесена с други средства в пиесата "Зелено", донесе на автора (силистренец по рождение, пловдивчанин по съдба) куп награди. В романа "Тарпани" (заглавието в превод от киргизски означава "диви коне") животни и хора са противопоставени, защото хората действат като животни, а животните като хора - с онази "човечност", която липсва на себеподобните ни. Главната идея на повествованието, чийто подтик (от действителна история, случила се и видяна от писателя в Стара планина) е за нетърпимостта на хората към свободата, включително и към своята собствена, за разминаването на човека с природата.

Пенка Калинкова

"КУЧЕ В БАНЯТА"

Един спектакъл за:

ЛЮБОВТА: Тази, внезапната, която ни грабва като вихър. Тази, трагичната: полет в бездната. Тази, с която живеем цял живот, защото продължава рода.

ПРИЯТЕЛСТВОТО: За приятеля, който така нелепо си отива. За приятеля-измамник. За приятеля, без когото не можем. За приятеля, когото не познаваме.

РОДИТЕЛИТЕ: С които неизбежно се разделяме, но оставаме завинаги заедно. И за децата, които ни отглеждат.

За Мъжа - който иска да бъде. За Човека - за когото животът е едно окопитване. За Императора на една несъществуваща империя. За Госпожата от "Драма за разлагаща се Дама"...

НО ПРЕДИ ВСИЧКО: За все още неродените мигове на един актьор. За един актьор по призвание. Актьорът, който ни кара да се чувстваме горди, че го има, че играе тук, за нас...