Състояние: Отлично
Подзаглавие: Пиеси
Издателство: Жанет 45
Град на издаване: Пловдив
Наличност: singular
Корици: Меки

"КУЧЕ В БАНЯТА"

Един спектакъл за:

ЛЮБОВТА: Тази, внезапната, която ни грабва като вихър. Тази, трагичната: полет в бездната. Тази, с която живеем цял живот, защото продължава рода.

ПРИЯТЕЛСТВОТО: За приятеля, който така нелепо си отива. За приятеля-измамник. За приятеля, без когото не можем. За приятеля, когото не познаваме.

РОДИТЕЛИТЕ: С които неизбежно се разделяме, но оставаме завинаги заедно. И за децата, които ни отглеждат.

За Мъжа - който иска да бъде. За Човека - за когото животът е едно окопитване. За Императора на една несъществуваща империя. За Госпожата от "Драма за разлагаща се Дама"...

НО ПРЕДИ ВСИЧКО: За все още неродените мигове на един актьор. За един актьор по призвание. Актьорът, който ни кара да се чувстваме горди, че го има, че играе тук, за нас...

Текст от програмата на спектакъла в Драматичен театър - Пловдив, режисьор Николай Георгиев

"Той е художник, тя - актриса. Преживяват изпепеляваща любов. На нея и липсва материалната сигурност. Затова емигрира на Запад. Постига я. Но го няма изкуството. Няма я любовта. Ето защо след 10 години се завръща в родината. Той е останал верен на себе си, макар и съсипан от ръждата на ежедневието. Оттук - проблемът на завръщащите се. Изпратихме ги през 90-те. Сега ги посрещаме. На тях им предстои нова адаптация. Ще я постигнат ли? Ще намерят ли отново пътища към тези, които са оставили тук? Пътищата един към друг? А от тях към другите? "
От програмата на спектакъла на Пловдивския драматичен театър, режисьор Пламен Панев

"... Промените издухаха в различни посоки постоянните обитатели на култовото през 70-те и 80-те години заведение "Кристал" - своеобразен "дом" на артистичната бохема в Пловдив. Неколцина се преселиха в "небесната кръчма", други отлетяха към западните меридиани. Оцелелите и останалите дойдоха на премиерата на "Небесна кръчма". Познаха се, криейки овлажнели очи. В Пловдив вероятно пиесата ще бъде възприемана по този начин - чрез сантимента на спомена за "Кристал" и някои други "опорни точки" от онова време (барчето на "Куклите", например). Там някои се оженихме, други се разведоха. Имаше хора, които прекараха целия си живот в него. Там живяха и там умряха. От любов и вино си отидоха мнозина, а един, който едва не изгоря, плака на премиерата. Сега такива общности и такива места вече няма... "
Пенка Калинкова, театровед, в. "Култура"