В „Затрупана София Кирил Христов разказва личната си история през спомените за своите съвременници, но и през пространството, което те обитават – улиците и сградите на столицата в първите десетилетия след Освобождението и началото на XX век. Ето защо не е пресилено да се каже, че герои на този мемоар са както най-изтъкнатите лица на епохата, с които поетът и писател другарува и се конкурира за литературна слава, така и техните домове – от балкончето на Вазов до къщицата на Петко Каравелов, все места, пропити от духа на своите обитатели.

„Затрупана София е вълнуващ разказ за пъстрите улици на стара София, нейните сгради, кафенета, за разпалените спорове, страстите и скандалите на хората в тях. История, написана от ярък индивидуалист: смело, рязко, дори безпощадно категорично.

Когато питали Кирил Христов (1875–1944) каква е неговата професия, шеговито отвръщал да прочетат името му наобратно. Той обаче е не само лирик, но и блестящ белетрист, преводач, драматург, общественик. Живее в Триест, Неапол, Лайпциг, Йена, Прага. През Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война е военен кореспондент. Съвременниците му го описват като противоречива фигура, но и като творец, приживе признат за класик.