Състояние: Много добро
Подзаглавие: Тридесет непознати писма на Сенека до Луцилий
Издателство: Летера
Град на издаване: София
Наличност: singular
Корици: Меки

"Може би някои читатели не са подготвени да възприемат едно към едно събитията в романа "Заветът на Медея". По-лесно изглежда да усвоят като лична естетическа норма присъствието в съвременния литературен процес на такъв безподобен автор, какъвто е Красен Камбуров. Той е значителен български писател, премълчаван като че ли целенасочено от повърхностните ценители на книжовността. Въпреки това, а може би именно заради това тъй типично нашенско отрицание на излъчващата свръхенергия дарба, аз долавям, че в настоящия роман Красен Камбуров ни води и към неизчезналите все още читателски поколения, отдалечени по манталитет и просвещение от масовата безвкусица.

В избраната форма на писма от Сенека към Луцилий слогът е интимен и темпераментен, нерядко изпъстрен с философски екскурси на стареещия Сенека. Тази форма позволява не само трескав монолог, но и диалозите на няколкото главни герои на няколко светогледни равнища. Мъдрецът Сенека, както знаем, възпроизвежда в литературната и философската история граденето на среда, която определя посоките на изграждането на духа и живота в десетина прочути диалози: "За провидението", "За твърдостта на мъдрия", "За гнева", "За щастливия живот", "За отдиха", "За спокойствието на духа", "За краткостта на живота". В романа на Красен Камбуров няколко от писмата са пародия на Петрониевия "Сатирикон", в която дейно участие взема и самият Петроний.

Нашият писател на места подсказва, че както в "Осияние днес" прилага композиционния ход с "летящ кораб", натъпкан в едно с митове и действителни лица. Тук полетът е с балона на магьосницата Медея, придружена от синовете си и от Язон, но и от Сенека, от жена му Паулина, от Нерон. Фантазен полет, който сгъстява в кипяща сплав история и мит и позволява на автора да вмести само в два дни и посещението на Хиперборея, и бленуваното Туле, и загадъчното "откриване" на Атлантида, и пожара в Рим през 64 година.

Романът не дава отговори, задава въпроси, много от които се отнасят към днешния ден, а и към бъдещето. Авторът предоставя напълно мотивирани възможности на читателите да продължат себе си в своето психологическо пространство, в допълнително и предимно съвременно, дори актуално, развитие на сюжета и идеите. Почувствайте се поне за малко съавтор на тази книга, бих се обърнал аз към читателя, който я разгръща в този момент, и ще преживеете блажено сливане със свят, съхранен в човешката ви глъбина. "
Никола Инджов