Състояние: Отлично
Забележка: С посвещение от автора.
Издателство: Дафна
Град на издаване: София
Наличност: singular
Ширина (мм): 145
Височина (мм): 200
Корици: Меки

Второ издание преработено и допълнено на български език.
Първо издание в Берлин, Германия, 2013 година
НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ИНТЕРКУЛТУРА 21 ВЕК - 2006

ЖИВОТ, ОБАГРЕН В ЗЕЛЕНО
Предговор

В ръцете си държите мемоарната книга на проф. Димитър Папазов „Зелен живот. С нея той разкрива пред читателите своя живот на учен, литератор, езиковед, историк, общественик с широко отворени очи, който винаги е живял с пулса на времето. Разбира се водещо, като една червена нишка, която пронизва цялото съдържание, е участието му в есперантското движение - в национален и международен мащаб. И пристрастието е разбираемо, защото в определени периоди Българският есперантски съюз (БЕС) се явява сред най-многобройните есперантски съюзи в света, водещ и в издаването на есперантска литература, разпространила се на различни континенти. Определени заслуги за това естествено има и Димитър Папазов, който от края на 70-те до началото на 90-те години на XX в. изпълнява длъжностите секретар и главен секретар на БЕС.

Важно е да се каже, че всичко е поднесено ненатрап-чиво, с мяра, въпреки че авторът посвещава повече от 50 години от своите сили и творческа енергия на българското есперантско движение. Интересно е, че настоящата книга вижда бял свят първо в Германия (Берлин) през 2013 година. Сега пред читателите е на практика едно второ, допълнено и преработено издание, съобразено с националната ни специфика. В него са включени краеведски данни от родния Новозагорски край, както и някои сведения и спомени за фамилиите, от които произлиза, с влияещите им във времето цивилизационни промени, правещи изданието по-четивно, по-колоритно.

Ценното в книгата е, че проф. Папазов описва не само определени събития от по-близко и далечно минало, а ги коментира, обобщава. Прави го като използва един широк поглед към заобикалящата го действителност и жив, образен език, който отвежда читателя неусетно в различни места и светове. Авторът не се страхува да развенчава утвърдени митове. Такъв е митът, че Захари Стоянов е написал „Записки по българските въстания - произведение, смятано за своеобразна „библия на национално-освобо-дит елното движение.

В настоящото издание спомените прииждат като вълни - един след друг. Но обикновено те са овладяни, синтезирани, използвана е есенцията, която създава определени настроения и мисли, формира позиция.

Особено място е отделено на преминалия при голям успех през 1978 г. 34-ти Световен младежки есперантски конгрес. Проследена е неговата подготовка и провеждане, преплетени от множество любопитни факти и събития, включително и от лично естество. Конгресът безспорно се явява един от върховете в творческата биография на автора. Тогава за почетен председател е избрана Людмила Живкова - председател на Комитета за култура, а за председател на организационния комитет Димитър Папазов.

Специално внимание в книгата е посветено на развитието на международното есперантско движение - на Балканите, в Европа, Азия. Личи и преклонението пред богатата руска култура и душевност.

Същевременно е направен кратък, но безпощаден анализ на така наречения „български преход. Авторът използва смело хумор, ирония и дори самоирония, за да опише случващото се по време на демократичните промени и „голямата международна дейност, както той я нарича, когато описва и своето участие в тези процеси. Става дума за прословутата търговия, при която всичко можеше да се купи и продаде (поне на думи).

В заглавието „Зелен живот има доста символика. Това е своеобразна изповед на човек, който не е успял да се приспособи към заобикалящата го действителност. Чувствата са смесени - усеща се тъга, но и някакво удовлетворение, защото животът не е могъл напълно да унищожи мечтите му. Част от тях са реализирани благодарение именно на зеления цвят - основен символ на международния език есперанто, чиято същност е да стои далеч от политическата конюктура на съвременността.

Книгата на проф. Папазов е пъстра като самия живот. В нея ще прочетете и за срещите му с много известни днес личности. Мемоарите представляват своеобразен калейдоскоп от въжделения, страсти и разочарования. Мисля, че всеки читател може да намери в нея нещо свое, близко, ча което е мечтал или преживял. Всъщност това е и нейното истинско послание.

От „зелени хора винаги ще има нужда. Поне на нашата планета, която наричаме Земя.

гр. София, 31.03. 2014 г. акад. Владимир Цонев