Романа си „Жени (1932) авторът определя като „четиво за отмора, за ваканция. Сътворена в типично френски дух (а и действието се развива предимно във Франция), решена като четири отделни новели тази проза е повлияна от стила на автори като Андре Жид, Ален Фурние и Жан Кокто. „За един млад и свободен мъж светът е само от жени, а жените са само за любов, това е кредото на героя Щефан Валериу. Четирите добре композирани новели ни срещат с шест жени, шест различни образа на женската любов.

През 1934 г. се появява „Съдба (оригинално заглавие „От две хиляди години... ) Това е роман-дневник на един евреин от Браила, Румъния от началото на гоненията на евреите в северната ни съседка. Автобиографична проза с твърде малко измислени и много реални герои, имена, моменти и събития. Замислена като дневник, макар и без дати, това е документ за едно трагично време в историята на Румъния и Европа. Размисъл върху еврейската съдба, еврейската история, антисемитизма и ционизма и техните корени, пунктиран от различни житейски ситуации, спомени, срещи, случки, преживени по време на студентските години.